Тери Пратчет - Глинени крака

— Ще ме заболи коремът от смях — изсумтя Ваймс.

Нещо сякаш смушка ума му.

— А този е на господин Герхард Чорапин, президент на Гилдията на месарите. Неговата съпруга му втълпила, че без герб не може в наше време, а кои сме ние, за да спорим с дъщерята на един търговец на карантия? Затова подбрахме червен щит — цвета на кръвта, на сини и бели ивици като месарска престилка, диагонално пресечен от връзка наденички. В средата имаме сатър в ръка с ръкавица… Всъщност боксьорска ръкавица. Не успяхме да измислим по-добра отпратка към фамилията му 7 7 На английски sock означава и чорап, и тежък удар. Бел. пр. . Девизът е „Футурус меус ест ин висцерис“, тоест „Бъдещето ми е във вътрешностите“. Така намекваме и за професията му, и за прастария обичай да се гадае…

— …по карантии — довърши Ваймс вместо него. — Просто и-зу-ми-тел-но.

Неясната догадка, която се мъчеше да привлече вниманието му, вече подскачаше в главата му от бяс и нетърпение.

— А ето този, хъ-хъ — продължи Дракона, сочейки със съсухрения си показалец, — е за Рудолф Грънцис от Гилдията на пекарите. Командир Ваймс, можете ли да изтълкувате изображенията?

Ваймс се вторачи мрачно.

— Разделен е на три, има роза, пламък и гърне. Ъ-ъ… пекарите използват огън, а гърнето сигурно е за водата…

— Има и шега с името — подсказа Дракона.

— Хм, едва ли го наричат галено Рози… — Ваймс примига. — Розата е цвете 8 8 На английски flower (цвете) и flour (брашно) се произнасят еднакво. Бел. пр. . О, да му се не види! Значи брашно, огън и вода, а?

— Ще станете истински познавач на хералдиката — похвали го Дракона. — А девизът?

— „Куод субиго фаринам“ — промърмори Ваймс и челото му се набръчка. — „Защото…“ фарина беше нещо свързано с жито или брашно… Олеле… „Защото меся тестото“, така ли?

Дракона плесна с ръце.

— Чудесно се справихте!

— Предполагам, че цялата сграда се тресе от веселия ви смях в дългите зимни вечери — озъби се Ваймс. — Значи това била хералдиката? Дебелашки намеци и игра с думи?

— Разбира се, хералдиката далеч не се изчерпва с това — възрази Дракона. — Дадох ви простички примери. До голяма степен сме принудени да изсмукваме от пръстите си подобни гербове. Докато гербовият щит на старинен род като Нобс например…

— Нобс? — сепна се Ваймс. — Аха! И преди споменахте фамилията!

— Хъ-хъ. Ами да, споменах я. Достоен древен род. Макар за съжаление да е западнал напоследък.

— Нали нямате предвид семейството на… ефрейтор Нобс? — запъна се Командирът на Стражата.

Поредната книга се отвори с глух удар. В оранжевата светлина на свещите Ваймс видя гербови щитове и изобилно разклонено родословно дърво.

— Виж ти… — смънка Дракона. — За потомък на Сейнт Джон дьо Нобс ли говорите?

— Ъ-ъ… да. Ами да!

— Син на Главоча Нобс и дамата, посочена тук като Мейзи от Брястова улица?

— Вероятно.

— Внук на Смотаняка Нобс?

— Ако се съди по името, така е.

— Който на свой ред е бил незаконен син на Едуард Сейнт Джон дьо Нобс, маркграф на Анкх-Морпорк, и на… хъ-хъ, прислужничка с неизвестен произход?

— О, богове!

— Маркграфът е починал, без да остави други потомци освен вече споменатия Смотаняк. Досега не успявахме да издирим представители на последното поколение.

— О, богове!

— Познавате ли въпросния господин?

Ваймс изслуша потресен сериозното и наглед добронамерено изречение, свързващо думата „господин“ с ефрейтор Нобс.

— А, такова… да.

— Има ли собствено състояние?

— Не, придобива го понякога за сметка на други хора.

— Е, хъ-хъ, все пак го осведомете. Разбира се, няма да наследи земя или пари, но титлата е напълно валидна.

— Извинете… Искам да проверя дали съм ви разбрал правилно. Ефрейтор Нобс… тоест ефрейтор Нобс от моите хора… е маркграфът на Анкх-Морпорк?

— Ще трябва да ни представи удовлетворителни доказателства за произхода си, но по всичко личи, че е той.

Ваймс се зазяпа в сумрака. В настоящия момент от живота си ефрейтор Нобс трудно би представил удовлетворителни доказателства дори към точно кой вид разумни същества принадлежи.

— О, богове! — промълви отново Командирът на Стражата. — Предполагам, че той ще има свой герб?

— И то превъзходен.

— Аха…

Всъщност Ваймс дори не искаше да се сдобие с герб. Само допреди час с удоволствие би си измислил оправдание да не дойде тук, както бе постъпвал неведнъж. Но…

— Ноби? О, богове!…

— Е, може да се каже, че съм много доволен от нашия разговор — отбеляза Дракона. — Старая се да попълвам нашите архиви. Хъ-хъ. Между другото, как се справя с живота младият капитан Керът? Чух, че младата дама, с която се е сближил, е върколак. Хъ-хъ.