Тери Пратчет - Глинени крака

И именно такъв беше.

Грабителите на пекарната обмисляха възможностите за избор.

— Ръката ми е върху приклада на арбалета — сподели най-предприемчивият.

Най-трезвомислещият промълви:

— Я, пък моето сърце вече е в устата и напира да изскочи…

— Ох… — обади се третият. — Аз открай време си имам слабо сърце…

— Ясно, де. Само че… Тоя даже не носи меч! Ако надупча вълка, вие двамата ще му видите сметката лесно, нали?

Единственият по-свестен мислител в бандата се загледа към капитан Керът. Бронята му сияеше. Мускулите по голите му ръце — също. Дори коленете му лъщяха.

— Струва ми се, че сме в положение на изчакване — отбеляза Керът.

— К’во ще кажеш, ако хвърлим парите на улицата? — осмели се да предложи мислителят.

— Това несъмнено би облекчило положението ви.

— И ще ни пуснеш ли?

— Не. Но ще смекчи вината ви и ще кажа няколко думи във ваша защита.

Дръзкият с арбалета си облизваше непрекъснато устните, погледът му шареше от Керът към вълка и обратно.

— Ако насъскаш тоя звяр по нас — не се сдържа накрая, — някой ще пукне, казвам ти!

— Не е изключено — натъжи се Керът. — Предпочитам да избегнем това, ако може.

Вдигна ръце. И в двете стискаше някакви кръгли плоски неща, широки около педя.

— Ето един вид джуджешки хляб. Вероятно най-доброто изделие на господин Желязнокор. Разбира се, не е класически боен хляб, но смятам, че има приемливи режещи качества…

Движението на дясната му ръка беше недоловимо за окото. Пръсна се облаче дървесен прах и плоската питка спря в дебелата дъска на каната около сантиметър от бандита със слабото сърце. Оказа се, че и пикочният му мехур не е особено държелив.

Дръзкият с арбалета откъсна поглед от смъртоносната питка едва когато усети лек влажен натиск върху китката си.

Не му се вярваше, че някое животно е способно да се движи толкова светкавично, обаче нямаше как да отрече, че вълкът е до него и изражението му намекваше невъзмутимо колко несравнимо по-силно може да стисне челюстите си.

— Кажи му да се махне! — викна бандитът и хвърли арбалета със свободната си ръка. — Кажи му да ме пусне!

— О, аз никога не й заповядвам — възрази Керът. — Тя сама си решава.

Разнесе се тропот на усърдно подковани ботуши и пет-шест джуджета изхвърчаха от пекарната. Размахваха брадви и едва успяха да спрат до Керът сред дъжд от искри.

— Дръжте ги! — кресна господин Желязнокор. Керът отпусна ръка върху шлема на джуджето и го завъртя с лице към себе си.

— Аз съм тук, господин Желязнокор. Предполагам, че тези са закононарушителите?

— Те са, няма грешка, капитан Керът! — избуча пекарят. — Хайде, момчета! Да ги провесим да съхнат при бура’зак-ха 3 3 Кметство. !

— О-о-ох! — проточи подмокреният със слабото сърце.

— По-кротко, господин Желязнокор — търпеливо се обади Керът. — В Анкх-Морпорк не прилагаме това наказание 4 4 Защото в Анкх-Морпорк няма кметство. .

— Тези типове така удариха Бьорн Теснобрич, че падна в несвяст! И сритаха бад’дхакза 5 5 Паница с дрождена мая. на Олаф Силен в ръката! Ще им отрежем…

— Господин Желязнокор!

Пекарят се поколеба, после грабителите с облекчение и почуда видяха как отстъпи крачка назад.

— Ами… тъй да бъде, капитан Керът. Както кажете.

— Имам работа другаде, но ще ви бъда много благодарен, ако ги предадете на Гилдията на крадците.

Мислителят пребледня.

— О, не! Много зле са настроени срещу нарушителите на лицензионния режим! Каквото и да е, само не Гилдията!

Керът се озърна към него и светлината огря лицето му по доста особен начин.

— Каквото и да е, така ли? — Грабителите се спогледаха и заговориха един през друг.

— Гилдията на крадците! Чудесно, няма проблеми.

— Ние харесваме хората от Гилдията.

— Направо нямам търпение да се срещна с тях.

— Прекрасни хора.

— Строги, но справедливи.

— Добре — изрече накрая Керът. — Значи всички са доволни. А, да… — Бръкна в кесийката на колана си. — Ето ви пет пенса за питката, господин Желязнокор. И другата съм я пипал, но лесно ще я остържете с шкурка.

Джуджето примига, щом видя монетите.

— Вие искате да ми платите, задето ми връщате моите пари?

— Като данъкоплатец имате неоспоримо право да бъдете закрилян от Стражата — натърти Керът.

Последва неловка пауза. Пекарят си гледаше ботушите. Двама-трима от останалите джуджета се подхилваха.

— Ето какво ще сторим — благо промълви Керът. — Като си освободя малко време, ще намина и ще ви помогна да попълните данъчните декларации. Така бива ли?