Тери Пратчет - Глинени крака

— Екзекутирал го е!

Превитите рамене се повдигнаха.

— Каквото и определение да изберем за деянието му, родовият герб — според възприетия в хералдиката израз — екскретус ест екс алтитудине. Иначе казано — депозитатум де латрина. Тоест заличен. И поставен под забрана. Не може да бъде възстановен. Земите ви са били конфискувани, родовата ви къща — изравнена със земята, вашата страница в историята — задраскана. Хъ-хъ. Впрочем, Командир Ваймс, много е любопитно, че толкова потомци на „Скалоликия“ — кавичките стиснаха прякора, сякаш старица вземаше нещо гнусно с щипци — са били служители в Стражата. Ако съм осведомен правилно, лепнали са този прякор и на вас. Хъ-хъ. Хъ-хъ. Питал съм се дали не се дължи на предаващ се от поколение на поколение стремеж да бъде заличено безчестието?

Зъбите на Ваймс изскърцаха.

— Значи се опитвате да ми внушите, че нямам право на герб?

— Именно. Хъ-хъ.

— Защото един мой прадядо е убил… — Той се запъна. — О, дори не е било екзекуция! Смъртна присъда се изпълнява над същество, принадлежащо към човешкия род. А животните се колят.

— Но той е бил крал — кротко напомни Дракона.

— А, да. Само дето се оказало, че в тъмниците си има механизми за…

— Командир Ваймс… — Вампирът го възпря с жест. — Ясно е, че не ме разбрахте. Каквото и друго да е вьршил, той е бил кралят. Вижте какво, короната не е като шлемовете на стражниците, хъ-хъ. И да я свалите, тя пак си остава върху коронованата глава.

— Скалоликия я е свалил и още как!

— Но кралят дори не е бил съден.

— Не намерили нито един съдия, който би желал да се занимава с гнусотиите му.

— И само вие…. о, извинете, вашият предтеча…

— Какво пък толкова? Все някой е трябвало да свърши тази работа. Някои чудовища не бива да ходят под едно небе с живите хора.

Дракона най-после откри страницата, която търсеше, и обърна книгата към Ваймс.

— Това е бил неговият герб.

Ваймс се загледа във вече познатата сова-морпорк, кацнала върху анкх над щит, разделен на четири части със символ във всяка от тях.

— Каква е тази корона с минаващ през нея кинжал?

— Традиционен символ, хъ-хъ. Обозначава ролята му на бранител на короната.

— Нима? Ами този сноп пръчки с пъхната в него брадва?

— Фасция. Символ на ролята му на защитник на реда и закона. Не смятате ли, че брадвата е била интересно предзнаменование? Уви, боя се, че с брадви нищо не се решава.

Ваймс се вторачи в третия сектор на гербовия щит. Там беше нарисуван мраморен бюст.

— Символ на прякора му — „Скалоликия“ — подсказа услужливо Дракона. — Сам е поискал това. Понякога хералдиката е просто изкуство на шегата.

— Ами тази чепка грозде? — кисело попита Ваймс. — Обичал е да си пийва, така ли?

Дракона затвори книгата и въздъхна.

— Рядко някой остава доволен от усилията на онези, които се стараят да сторят необходимото. За съжаление съм безсилен да променя правилата. — Във вехтия глас се прокрадна оживление. — Командир Ваймс, аз обаче много се зарадвах, когато научих за брака ви с лейди Сибил. Тя е дама с превъзходно потекло. Един от най-благородните родове в нашия град. Рамкин, Селачии, Вентури, също и Нобс, разбира се…

— Значи приключихме? — пожела да се увери Ваймс. — Ами тогава да си тръгвам.

— Рядко имам посетители — сподели Дракона. — Обикновено ги посрещат по-нисшите служители, но прецених, че е редно да ви обясня положението подробно. Хъ-хъ. Толкова сме заети напоследък. Някога се занимавахме с истинска хералдика. Но сега бил Векът на плодния прилеп. И както изглежда, щом някой открие втората си закусвалня, вече се смята за джентълмен. — Той махна с тънката си ръка към три герба, закачени един до друг на табло. — Месарят, пекарят и свещарят! — изсмя се сдържано. — И не се успокояват, докато не се заровим в архивите и не докажем, че е приемливо да получат своите гербове…

Ваймс се взря в таблото.

— Единия май съм го виждал…

— Този е на господин Артър Кери, свещаря — обясни Дракона. — Изведнъж бизнесът му започва да се разраства бурно и той решава да стане джентълмен. Какво имаме тук? Разделен диагонално стоманеносив щит, който трябва да изрази личната му целеустременост и усърдие. По диагонала е фитилът. В горната половина имаме свещ, огряваща прозорец, а в долната — два свещника (за да проличи, че окаяникът продава изделията си и на богатите, и на бедните). За щастие баща му е бил комендант на пристанището и това ни позволи леко да извьртим символиката с тази лампа във формата на риба, обозначавайки занятията и на бащата, и на сина. Реших девизът да бъде на общоприетия съвременен език — „Изкуството 6 6 Аrt (англ.) — изкуство; също умалително от името Артър. Бел. пр. ни даде свещта“. Съжалявам, беше излишно палаво, но не можах да се въздържа.