Бърнард Меламъд - В пенсия

Торбата с пощата оставиха в десет и десет и преди да го извикат отново, Флеърти разпредели по азбучен ред първата връзка. Лекарят четеше вестника си в тъмното дъно на входа, защото всъщност не го четеше. Очакваше идването на Ивлин. Беше облечен в нов зелен костюм, Синя раирана риза и розова вратовръзка. Носеше и нова шапка. Чакаше с надежда и любов.

Когато вратата на асансьора се отвори, от него излезе Ивлин в черна пола с цепка, красиви сандали и коса, привързана с червен шал. След нея от асансьора излезе мъж с остри черти, с бухнали бакенбарди и грижливо сресана средно дълга коса в прическа от началото на века. Беше с половин глава по-нисък от нея. Флеърти й подаде две писма, които тя пусна в черната си лачена чанта, лекарят си помисли — надяваше се, — че ще мине край пощенските кутии, без да се спира, но тя забеляза белеещото се в процепа писмо и спря да го вземе. Разкъса плика, извади едничкия лист изписана на ръка хартия и го прочете с внезапна напрегната съсредоточеност. Лекарят вдигна вестника пред очите си, макар че продължи да наднича над него. Гледаше обзет от страх.

Какво безумие, не предвидих, че тя може да слезе с някой мъж.

Когато приключи с четенето на писмото, тя го подаде на придружителя си — вероятно Брадли, — който го прочете, захили се и като й го подаваше, каза нещо неразбрано.

Ивлин Гордън накъса писмото на малки парченца и като се извърна, ги хвърли по посока на лекаря. Листчетата го застигнаха като довеян от пристъп на вятъра сняг. Помисли, че ще остане завинаги седнал на дървения си трон сред тази снежна вихрушка.

Старият лекар седеше на стола, наоколо подът беше посипан с накъсаното му писмо.

Флеърти го помете с метличката си и го изхвърли в една метална кофа. Той подаде на лекаря тъничък плик, облепен с чуждестранни марки.

— Ето писмото от дъщеря ви, току-що пристигна.

Лекарят притисна носната си кост. Избърса с пръсти очите си.

— Няма как да избегнеш старостта — забеляза той след малко.

— Така е, господине — каза Флеърти. — Нито смъртта.

— Причакват ни.

Лекарят се опита да каже нещо изключително мило, но не успя.

Флеърти го качи на петнайсетия етаж.

© Бърнард Меламъд

© 1985 Александра Велева, превод от английски

Bernard Malamud

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор

Издание:

Бърнард Меламъд. Говорещият кон

Профиздат, март 1988 г.

Редактор: Кръстан Дянков

Редактор на издателството: Георги Борисов

Техн. редактор: Марияна Иванова

Коректор: Катя Цонева

The Stories of Bernard Melamud. Farrar /Straus/ Giroux, New York, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1947]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:28