Алистър Маклейн - Кукла на верига

Вътрешността на сградата явно представляваше съчетание от работилница, склад и показен магазин. По стените бяха окачени старинни или копия на старинни часовници с всевъзможни форми, размери и модели. Други часовници, плюс голямо количество най-различни часовникови части, стояха подредени върху четири обширни работни маси — види се, в процес на производство, поправка или реставрация. В далечния край на помещението съзрях няколко дървени кутии, подобни на онези, които Гудбоди и мургавият току-що внесоха вътре — личеше, че съдържанието на тия кутии беше уплътнено със слама. Точно над тях имаше наковали рафтове с разнообразни часовници, поставени отгоре, като до всеки лежеше собственото му махало, верига и тежести.

Гудбоди и мургавият стояха именно край тези рафтове. Забелязах как затърсиха нещо в една от отворените кутии и започнаха да вадят оттам множество тежести, предназначени за часовник. След малко Гудбоди спря, в ръката му се появи лист хартия и той внимателно го заразглежда. После посочи в листа и каза нещо на мургавия, който кимна и продължи работата си. Без да откъсва очи от листа, Гудбоди се насочи към някаква странична врата, излезе през нея и изчезна от погледа ми. Мургавият междувременно се консултира с някакъв друг лист хартия и взе да подрежда две по две еднаквите тежести.

Тъкмо почнах да се чудя къде отиде Гудбоди, когато разбрах къде е. Гласът му прозвуча точно откъм гърба ми.

— Искрено се радвам, че не ме разочаровахте, мистър Шерман.

Обърнах се бавно. Както можеше и да се очаква, непорочната усмивка озаряваше лицето му, а в ръката си, както със същата сигурност трябваше да очаквам, държеше пистолет.

— Никой не е неунищожим, разбира се — грейна той, но вие действително притежавате известни съпротивителни сили, трябва да призная. Трудно е да не подценяваш полицаите, ала аз сигурно съм проявил доста голяма небрежност във вашия случай. На два пъти днес смятах, че съм се освободил от присъствието ви, което, признавам, започна да става някак досадно за мен. Обаче сигурен съм, че третия път ще ми донесе късмет. Трябваше да убиете Марсел, знаете ли?

— Нима не съм?

— Охо, необходимо е да се научите как да маскирате чувствата си и да не издавате разочарованието си така открито. Съвзел се е само за кратко, но достатъчно, за да привлече вниманието на симпатичните дами от ливадата. Боя се обаче, че има фрактура на черепа, също и слаб мозъчен кръвоизлив. Нищо чудно да не оживее… — Погледна ме изпитателно. — Ала май не се е изложил, като гледам…

— Да, борба до смърт — съгласих се. — Непременно ли трябва да стоим на дъжда?

— О, не, разбира се.

Въведе ме в постройката, пред дулото на пистолета. Мургавият мъж ме посрещна без особена изненада — запитах се колко ли време е минало, откакто са получили предупреждението от Хюйлер.

— Жак — каза Гудбоди, — това е мистър Шерман — майор Шерман. Доколкото знам, свързан е с „Интерпол“ или с някоя друга безплодна организация от тоя сорт.

— Срещали сме се — ухили се Жак.

— Ама, разбира се. Каква къса памет от моя страна. Гудбоди вдигна пистолета си и ме държа под прицел, докато Жак се погрижи да отнеме моя.

— Има само един — докладва той. Отърка цевта о бузите ми, сетне отлепи част от лепенките ми и пак се захили. — Обзалагам се, че боли, нали?

— Кротко, Жак, кротко — препоръча Гудбоди. Благороден беше, няма що; ако имаше канибалски наклонности, навярно щеше да те прати в безсъзнание, преди да те свари жив. — Жак, дръж пистолета му срещу него, ако обичаш. — Прибра своя. — Трябва да ви кажа, че никога не съм имал слабост към тия оръжия. Груби и шумни, липсва им всякакъв финес…

— Като финеса да обесиш човек на верига може би? — попитах аз. — Или да умъртвиш някого с вили?

— Хайде, хайде, нека не се разстройваме — въздъхна той. — Дори и най-добрите от вашите хора са толкова непохватни, толкова очебийни. Трябва да призная, че очаквах много повече от вас. Вие, драги мой, дойдохте тук с реноме, което ни най-малко не успяхте да защитите. Грешахте на всяка крачка, и то сериозно. Подкачахте този и онзи, блажено вярвайки, че ще предизвикате някаква реакция с провокациите си. Позволихте да ви забележат на неудачни места. Два пъти ходихте в квартирата на Астрид Лемей, без да вземете предохранителни мерки. Измъкнахте от джобовете на стюарда хартийки, които бяха поставени там, за да ги намерите. Обаче — добави укоризнено — нямаше нужда да го убивате, за да сторите това. После минахте посред бял ден през Хюйлер, а всеки жител на Хюйлер, драги мой Шерман, е член на моето паство. Дори оставихте визитната си картичка по-миналата нощ в сутерена на църквата ми — кръв. Не че ви се сърдя за това, драги приятелю, дори напротив — чудех се как да се отърва от Хенри, понеже вече ми пречеше, и вие разрешихте този проблем безболезнено. А какво мислите за нашата уникална изложба тук, всичките са копия на старинни часовници и са за продан…