Алистър Маклейн - Кукла на верига

— Разговаряха Като че ли имаха много неща да си кажат. Когато Труди се върна при тях, продължиха още известно време, след това пасторът потупа Труди по гърба, всички станаха, той свали шапката си и се поклони на старата госпожа, както я нарече, и си тръгнаха.

— Идилична сцена. Заедно ли тръгнаха?

— Не. Пасторът се отдели.

— Опита ли да го проследиш?

— Не.

— Много добре. А тебе следиха ли те?

— Не ми се вярва.

— Не ти се вярва?!

— Ти знаеш ли колко народ излизаше от парка по същото време, когато и аз си тръгвах? Може би петдесет-шейсет души, ако не и повече. Глупаво би било да твърдя, че никой от тях не ме е наблюдавал. Но във всеки случай дотук никой не ме проследи.

— Белинда, ти?

— Има едно кафене точно срещу това общежитие „Париж“. Много момичета влизаха и излизаха оттам, ала вече пиех четвъртата си чаша кафе, когато най-сетне разпознах една, която бе в църквата снощи. Висока, с кестенява коса, фрапантна, предполагам, че би я нарекъл…

— Откъде знаеш как бих я нарекъл? Снощи беше облечена като монахиня, нали?

— Да.

— Тогава как си видяла, че косата й е кестенява?

— Познах я по бенката на лявата буза.

— И по черните вежди — добави Меги.

— Именно — съгласи се Белинда.

Отказах се от повече възражения. Излишно бе да се съмнявам. Когато една красива жена разучава друга красива жена, очите й се превръщат в могъщи телескопи.

— Проследих я до Калверщраат — продължи Белинда. — Там влезе в един голям магазин. Уж тръгна наслуки из партера, ала никак не бе наслуки, защото твърде скоро се приближи към щанда с надпис: „СУВЕНИРИ — САМО ЗА ИЗПРАЩАНЕ В ЧУЖБИНА“. Момичето заразглежда отгоре-отгоре изложените сувенири, но аз знаех, че най-много от всичко я интересуват куклите.

— Гледай ти — казах аз, — пак кукли. Но откъде знаеше, че тъкмо те я интересуват?

— Просто знаех — отвърна Белинда с тон на човек, който се мъчи да опише как изглеждат отделните цветове на слепец по рождение. — След малко заразглежда много внимателно една специфична група кукли. След кратко колебание направи своя избор, ала аз знаех, че изобщо не се колебае. — Замълчах благоразумно. — Заговори с продавача и той си записа нещо на лист хартия.

— Адреса, на който…

— Адреса, на който да се изпрати пратката. — Продължи с равен глас, сякаш изобщо не бе ме чула. — На края плати и излезе.

— Последва ли я?

— Не. Добре ли съм направила и аз?

— Да.

— Никой не ме проследи.

— А не те ли наблюдава някой? В магазина имам пред вид. Например някой едър дебеланко на средна възраст.

Белинда се разсмя.

— Сума едри…

— Добре, добре. Знам, че сума едри дебеланковци на средна възраст жертвуват сума време, за да те зяпат. А не бих се учудил, ако и слабите млади мъже не са по-малко на брой… — Замълчах замислено. — Двете ми момичета, обичам ви.

Спогледаха се.

— Ами — рече Белинда — много мило.

— Професионално казано, момичета, професионално казано. Чудесни рапорти и от двете, трябва да призная. Белинда, успя ли да видиш куклата, която момичето избра в магазина?

— Плащат ми, за да виждам едно или друго — отвърна чинно.

Измерих я с поглед, но не възразих.

— Точно така. Куклата е била с носия от остров Хюйлер. Същата като ония, дето видяхме в склада.

— Как успя да познаеш?!

— Бих могъл да ви излъжа, че съм медиум или гений. Но всъщност чисто и просто имам достъп до сведения, които на вас не са известни.

— Тогава кажи ги и на нас. — Това каза Белинда, разбира се.

— Не.

— Защо не?

— Защото в Амстердам има хора, които могат да ви хванат и да ви натикат в някоя тъмна, пуста стая и да ви накарат да проговорите.

Последва дълга пауза, сетне Белинда се обади:

— Ас теб не може ли да се случи същото?

— Може — признах аз. — Само че няма да им е толкова лесно да ме натикат в тъмната, пуста стая, първо на първо. — Извадих сноп фактури. — Да сте чували за Кастел Линден? Не? И аз не съм. По всичко изглежда обаче, че оттам снабдяват нашите приятели Моргенщерн и Мюгенталер с голямо количество стенни часовници.

— Но защо именно стенни часовници? — учуди се Меги.

— Не знам — излъгах откровено. — Може да има някаква връзка. Бях помолил Астрид да види дали няма да може да установи източника на един от видовете часовници — нали знаете, тя имаше доста познати от „подземния“ свят, от които искаше иначе да се отърве. Но ето че сега замина. Утре ще намина нататък.

— Ние можем да отидем още днес — заяви Белинда. — Какво ни пречи…