Алистър Маклейн - Кукла на верига

Погледнах нагоре. Както вече бях установил, моят етаж очевидно бе последният на хотела. Над тухлената стена, отделяща моя балкон от съседния, се забелязваше някаква барокова декоративна скулптура, закрепена на постамент, издялан от камък. Още по-нагоре, може би осемдесет сантиметра по-високо, минаваше бетонният перваз на покрива. Прибрах се вътре.

Измъкнах от куфара всички неща, които не бих искал да бъдат разкрити от чужди ръце. Нагласих пол мишницата си кобура от подплатена с филц кожа, който изобщо не се забелязва през сакото, ако, разбира се, ползвате услугите на подходящ шивач, и пъхнах един резервен пълнител в задния джоб на панталоните си. С този пистолет никога не бе ми се налагало да стрелям повече от веднъж, още по-малко — да прибягвам до резервен пълнител, но човек вече не може да бъде сигурен в нищо — нещата вървят от лошо към по-лошо. След това разгънах брезентовия калъф с касоразбиваческите инструменти — с помощта на колан и пак на умел шивач целият комплект се прикрепя към кръста без въобще да се вижда. Измежду тази богата железария подбрах една обикновена, ала много полезна отвертка. С нея отвинтих капака на портативния хладилник в кухнята — изненадващо е да се види колко голямо празно пространство има във вътрешността дори на миниатюрен хладилник — и там скрих всичко, каквото смятах, че е за предпочитане да скрия. После отворих вратата към коридора. Стюардът продължаваше да седи на мястото си.

— Какво стана с кафето? — попитах аз. Не чак с гневен тон, но почти.

Този път стюардът се изправи на часа.

— Дойде по кухненския асансьор. Тогава донеса.

— Добре ще е да го донесеш по-скоро.

Хлопнах вратата. Някои хора никога не успяват да проумеят ценните страни на простотата и рисковете на престараването. Фалшивите опити на тоя тип да говори развален английски бяха както банални, така и безсмислени.

Извадих от джоба си връзка ключове с доста странна форма и се залових да ги изпробвам на външната врата. Третият поред стана — много щях да се изненадам, ако никой от тях не бе станал. Прибрах ключовете, влязох в банята и тъкмо пуснах душа да тече с все сила, когато външният звънец иззвъня и се чу шум от отваряне на врата. Спрях душа, извиках на стюарда да остави кафето на масата и отново пуснах водата. Надявах се, че съчетанието от душ и кафе сигурно ще убеди всеки, който има нужда да бъде убеждаван, че тук е отседнал благопристоен гост и в момента спокойно се приготовлява да прекара приятно предстоящата вечер, ала, разбира се, много-много не разчитах на този трик. Все пак нищо не пречи на човек да опита.

Чух външната врата да се затваря, но оставих душа да тече, в случай че стюардът подслушва на вратата — имаше вид на човек, който прекарва голяма част от времето си в подслушване по врати и надничане през ключалки. Отидох до входната врата и се наведох. Специално през тази ключалка не надничаше. Натиснах бравата и се отдръпнах, ала никакъв подслушвач не влетя в преддверието, което означаваше, че или никой не храни подозрения към мен, или някой знае толкова много за мен, че не би рискувал да бъде разкрит — еднакво важно откритие и в двата случая. Затворих полека вратата, заключих, прибрах масивния хотелски ключ в джоба си, излях кафето в кухненската мивка, спрях душа и излязох през балконската врата — трябваше да я оставя широко отворена, подпряна с един тежък стол — по понятни причини, малко са хотелите, чиито балконски врати са снабдени с дръжки отвън.

Хвърлих бегъл поглед надолу към улицата, огледах прозорците на отсрещната постройка, после се надвесих над перилата да проверя да не би случайно някой от обитателите на съседните стаи да гледа в моята посока. Зрители нямаше. Покачих се на перилата и достигнах декоративната скулптура, която бе така грубовато изваяна, че предлагаше отлични хватки, сетне се добрах до бетонния перваз на покрива и се прехвърлих отгоре. Не бих казал, че тая маневра ми хареса, но друг избор нямах.

Доколкото можех да видя, плоският тревясал покрив беше пуст. Надигнах се и тръгнах към другия му край, като заобикалях телевизионни антени, вентилационни шахти и ония чудновати, зелени колибки, които в Амстердам изпълняват ролята на капандури. Когато стигнах от другата страна, предпазливо надзърнах надолу. Пред погледа ми се разкри тясна и неосветена уличка, поне засега безлюдна. Няколко метра вляво открих пожарния изход и по него се спуснах до втория етаж. Вратата беше заключена, както можеше и да се очаква за врата от този тип, а бравата беше с двойно действие, но не представляваше проблем за разнообразната железария, опасана на кръста ми.