Алистър Маклейн - Нощна стража

— Ще пратя хора да сменят гумата — каза Драго на пазача. — И Бог да ти е на помощ, ако през това време с картината се случи нещо.

Мъжът нервно преглътна.

— Какво да правя, ако шофьорът се върне?

— Убий го! — отвърна Драго и като сграбчи Колхински за ръката, го повлече към хеликоптера.

Уитлок се сви още по-ниско под храста, когато един от охраната спря само на няколко метра от него, за да изтрие с ръка потта от челото си. При обикновени обстоятелства сигурно щеше да го нападне, но сега, с тези вонящи дрехи, които буквално задушаваха човек с миризмата си, и най-малкото движение можеше да го издаде. Когато мъжът най-сетне отмина, Уитлок пропълзя напред до едно място, откъдето се виждаше мерцедесът, спрял встрани до пътя. Това бе единственият му шанс — хеликоптерът вече бе излетял, така че съвсем скоро Драго щеше да притисне Колхински и да се опита да измъкне от него всичко, което искаше да знае. А той нямаше да може да мълчи вечно…

Огледа се и като реши, че е чисто, напусна скривалището си и се затича към мерцедеса. Почти бе успял да се измъкне от дърветата, когато с крайчеца на окото си видя черния силует и се хвърли на земята в мига, когато изстрелът отекна зад гърба му и нещо удари елите отзад. Пазачът предпазливо се приближи и го ритна в ребрата. Уитлок не помръдваше. Мъжът го преобърна по гръб и той изведнъж сграбчи дулото на автомата му с две ръце, отклони го от тялото си и изрита пазача странично в стомаха. Издърпа оръжието от ръцете му и пробяга късото разстояние до колата. От храстите изскочи още един човек и Уитлок го застреля, после се качи в колата и бясно подкара. Пазачът, който Драго бе оставил да пази фургона, започна да стреля, когато мерцедесът мина покрай него, но куршумите само нащърбиха бронираните стени. Уитлок взе на един дъх последните няколко завоя и излезе на магистралата, като не спираше да се оглежда за телефон.

Шрадер стоеше до прозореца и се обърна, когато вратата на асансьора се отвори, за да влязат Драго и Колхински.

— Свали му белезниците, Андре.

Драго знаеше, че няма смисъл да спори, и изпълни нареждането му.

— Седнете — каза Шрадер и посочи на Колхински същия плетен стол, в който бе седял преди малко.

Той седна и скръсти ръце пред гърдите си.

— Моите поздравления за отличния номер, който ми извъртяхте. Наистина чудесен номер, за малко да успее. Слава Богу, че Андре е съобразил навреме да ми се обади, щом разбрал, че сте го пратили за зелен хайвер. По описанието, което му дадох, можа да установи, че не сте Тойсген. Каза ми също така за пурпурната точка на фалшификата — нещо, за което по-рано не знаех — Шрадер седна на стола срещу него. — Кога научихте за подмяната?

Колхински упорито бе забил поглед в килима.

— Ще проговорите, за това има много начини. Смея да ви уверя, че ще си спестите големи неприятности, ако ми кажете направо.

Колхински продължаваше да мълчи и да гледа надолу.

Шрадер се наведе напред и опря ръце на коленете си.

— Не ме принуждавайте да ви оставя на Андре. Пречупвал е и по-силни хора от вас. Не знам как го прави, а и не искам да знам. Не обичам насилието, но понякога се налага да защитавам собствените си интереси — като сега например. Отговорете на въпросите ми, за ваше добро е. Кога разбрахте за подмяната?

Колхински не отговори.

Шрадер се отпусна на стола си.

— Е, направих всичко възможно. Честно казано, мислех, че ще бъдете по-разумен. Андре, отведи го.

Колхински знаеше, че трябва да печели време, но това, което бе намислил, лесно можеше да се обърне срещу него. Нямаше друг избор обаче, освен да рискува. Той отблъсна ръката на Драго и каза:

— Аз потопих „Голконда“.

— Вие? — смая се Шрадер. — Но защо?

— Попитайте Драго.

— Какво да ме попита? — рязко възрази Драго и като го хвана за ръката, го изправи на крака. — Хайде тръгвай, вече и без това загуби достатъчно време на господин Шрадер.

— Чакай, Андре. Остави го да говори.

— Не разбирате ли, че само се опитва да печели време? Ще измъкна цялата истина от него, не се безпокойте.

— И после? — предизвикателно попита Колхински. — Ще ме убиеш, нали? Не би поел риска шефът ти да разбере какво си вършил зад гърба му.

— Достатъчно те търпях…

— Млъкни, Андре! — викна Шрадер и се приближи до Колхински. — Кой сте вие?

— Името ми няма никакво значение — отвърна той и погледна Драго. — Хайде, кажи му защо нареди да отвлекат „Голконда“ снощи.

— Очевидно знаеш за това повече от мен — презрително каза Драго. — Защо ти не ни кажеш?