Алистър Маклейн - Нощна стража

Последва продължителна пауза.

— Добре тогава, ще се свържа с господин Шрадер и ще го попитам дали ще ви приеме. За кого да съобщя?

— Казвам се Тойсген.

— Моля произнесете го буква по буква — обадиха се лаконично отсреща.

Колхински изпълни нареждането и добави:

— Кажете му, че е за картината. Той ще разбере. След малко се чу изщракване и вратите отпред се отвориха. Колхински се качи във фургона и Уитлок го подкара, а портата се затвори зад тях. Пред втората порта въоръженият пазач им направи знак да спрат, огледа фургона, без да скрива презрението си, и като се приближи, подаде глава през прозореца от страната на Уитлок.

— Нещо не е наред ли? — попита Колхински. Пазачът с удоволствие дойде до неговия прозорец, по-далеч от вонящия шофьор.

— Ще погледна отзад — той потупа стената на фургона.

— Отключено е — каза Колхински.

Мъжът отвори вратите. Вътре беше празно. Той затвори фургона и им махна да продължават. Уитлок влезе в просторния вътрешен двор и спря пред рецепцията. Колхински бръкна под седалката и извади черно дипломатическо куфарче.

— Какво има вътре?

— Нещо, с помощта на което се надявам да убедя Шрадер да се раздели с картината.

Колхински слезе и мина през стъклените врати, които се отвориха пред него.

Момичето на рецепцията му се усмихна.

— Добро утро, господин Тойсген. Господин Шрадер помоли да се качите веднага. Асансьорът е ето там.

— На кой етаж да се кача?

— Бутонът е само един — отвърна момичето.

Без той да разбере, докато чакаше, съдържанието на куфарчето му бе проверено в контролния център чрез скрита в стената рентгенова камера. На рецепцията светна зелена лампичка и момичето натисна едно копче, с което се отваряше вратата на асансьора. Колхински притисна куфарчето до себе си и се загледа в обувките си, докато се изкачваше триста метра нагоре до втората рецепция. Там го посрещна друга жена, която го отведе до една стоманена врата и я отвори с магнитната си карта. После натисна някакъв бутон и асансьорът ги отведе на следващото равнище. Вратата се отвори и се озоваха в солариума на Шрадер, който стоеше до прозореца с ръце зад гърба.

— Господин Тойсген пристигна — каза жената. Шрадер се обърна.

— Благодаря, Карла.

Тя се скри в асансьора, а Шрадер стисна ръка на Колхински и го покани да седне в някой от плетените столове.

— Заповядайте. Да ви поръчам ли нещо — чай, кафе? Или малка закуска?

— Не, благодаря. Тъй като съм в Рио само за няколко часа, бих искал да пристъпя направо към въпроса.

— Да, разбира се. Слушам ви.

Колхински започна нервно да потропва с дръжката на куфарчето си.

— Наистина не знам как да ви го кажа, господин Шрадер. Бяхте толкова добър с мен.

— Говорете колкото е възможно по-откровено. Така по-лесно ще се разберем.

— Добре — Колхински облиза устните си. — Имам солидни основания да вярвам, че тази „Нощна стража“, която ви е дал ван Ден, не е оригиналът.

Шрадер заби поглед в килима, после отиде до прозореца.

— Продължавайте.

— Той е в комбина с един мъж на име Хорст Кеплер…

— Кеплер ли казахте? — възкликна Шрадер. После извинително му се усмихна. — Моля, не спирайте.

— Предполагам, че сте запознат с първоначалния план за подмяната на картините?

— Аз лично го измислих.

— Не знаех — чистосърдечно каза Колхински. — Е, първият етап мина, както бе предвидено. Във фургона ван Ден подмени оригиналната картина с фалшификата и замина с него за Виена. След това обаче Кеплер се е върнал в кантората си и е сменил оригинала с втори фалшификат, който е изпратил след това на вас.

— Имало е още един фалшификат? — смаяно попита Шрадер.

— Да, аз ги нарисувах и двата, но никога нямаше да се съглася, ако знаех, че ван Ден е смятал да ви измами, господин Шрадер, повярвайте ми.

— И къде е сега оригиналът?

— В склада на Кеплер, стига наистина да е оригиналът. Точно затова дойдох тук — да проверя.

Шрадер замислено поглади носа си.

— Как разбрахте всичко това?

— Чрез де Вере и Остеруйс, двамата служители на Кеплер, които също участваха в подмяната. Всъщност би трябвало да кажа бивши служители, защото Кеплер ги уволни, и то без да им плати. С досиета като техните те не са можели да отидат в полицията, затова потърсиха мен. Обсъдихме положението и решихме аз да дойда тук и да видя дали при вас е оригиналът, или не.

Шрадер си сипа малко скоч.

— А знаете ли какво смятат да правят с оригинала, ако е останал при тях?