Алистър Маклейн - Нощна стража

Греъм изчака няколко секунди и като се обърна, влезе в стаята с готов за стрелба пистолет. Единият от пазачите бе в безсъзнание — бе ударил главата си в игралната маса, когато гранатата се бе взривила. Другият седеше на колене на пода и притискаше с ръце очите си, заслепен от експлозията. Греъм го удари зад ухото, вдигна двата автомата „Хеклер и Кох“, махна пълнителите им и изхвърли оръжията навън в градината. Пълнителите пусна в една ваза на бюфета, после се насочи към другата плъзгаща се врата, която извеждаше в коридора. Застана настрани и я отвори, като очакваше да го посрещнат изстрели. Тишина. Може би го причакваха, за да го застрелят веднага щом се покаже на вратата? Къде ли се криеха? Той мислено си припомни коридора — най-вероятно се спотайваха в началото на стълбата, а дотам имаше най-малко петнадесет метра. Той се наведе ниско долу и се изтъркаля навън в коридора, като потърси съмнителната закрила на стената. Тишина. Забеляза окото на камерата на отсрещната стена и стреля в нея, а после запълзя на четири крака към стълбата, като непрекъснато спираше и поглеждаше през рамо, за да се увери, че няма никой зад гърба му. Стената свърши и той се завъртя напред, насочвайки оръжието си към стълбите. И там нямаше никой. Сигурно беше капан.

Отиде до асансьора и пъхна магнитната карта в отвора, за да отвори вратата. Едва тогава го осени прозрението — асансьорът беше капан! Затворен вътре, щеше да бъде идеална мишена. Хрумна му да слезе по стълбите и да използва асансьора за примамка. Толкова просто беше — прекалено просто. Драго очакваше да реагира точно така. Изруга сърдито, ядосан на себе си заради своята наивност, и като влезе в асансьора, натисна бутона за втория етаж. Асансьорът започна да се спуска надолу в планината и той се притисна плътно до стената с таблото, така че да не могат да го видят от коридора, когато вратите се отворят. Асансьорът леко спря и щом започна да се отваря, в стената срещу вратата със свистене се забиха няколко куршума. Някакъв глас извика нещо на португалски и вътре се показа дулото на един автомат. Греъм го сграбчи с лявата си ръка и като дръпна изненадания пазач в асансьора, го удари по слепоочието с цевта на пистолета си. Мъжът се строполи на пода и Греъм се измъкна в коридора. Другият пазач, който наблюдаваше стълбите, се обърна да види какво е станало с колегата му, и той стреля в него. Взе двата автомата и ги изхвърли през прозореца в морето, после предпазливо тръгна към металната врата в края на коридора. Тя внезапно се плъзна настрани и Греъм се хвърли на пода, като се прицели натам. Единственото, което виждаше, бе махагоновото бюро и столът с висока облегалка зад него, обърнат към прозореца, така че бе невъзможно да се разбере дали някой седи в него. Изправи се и подозрително огледа вратата. Усещаше капан.

— Влезте, господин Греъм — долетя от стола гласът на Драго. — Очаквах ви.

Греъм сви пръст на спусъка, но в последния момент се отказа да стреля в стола. Драго му трябваше жив. Прекрачи прага и веднага до главата му се опря дулото на пистолет. Не се изненада особено. Не го изненада и това, че Драго държеше пистолета.

— Хвърли оръжието и го изритай настрани — каза той.

Греъм се подчини и Драго го притисна до стената, за да го обискира. Свали бризантната граната от колана му, вдигна пистолета от пода и като извади пълнителя му, сложи всичко на картотеката до бюрото.

Греъм кимна към стола:

— Диктофон ли беше?

Драго натисна един бутон на вратата, за да я затвори, завъртя стола и посочи диктофона на него.

— Както вече казах, очаквах ви. Имах чувството, че точно вие ще ме потърсите след онова драматично нахлуване в градината. Наистина впечатляващо — той запали цигара и седна на крайчеца на бюрото. Пистолетът му бе насочен към гърдите на Греъм. — За съжаление, изглежда, колегите ви вече са освободили руснака и се насочват към главното фоайе. Предполагам, че сте се уговорили да се срещнете там, нали? — той се усмихна, когато Греъм не отговори. — Така си и помислих. Не се притеснявайте, срещата ви ще се състои. Само че и аз ще дойда с вас заедно с няколко от моите хора.

— И какво от това? Сигурно не смятате, че е достатъчно да ме видят с опрян до главата пистолет, за да хвърлят оръжието си и да се предадат, нали? Те са професионалисти, Драго, и не се поддават на заплахи и изнудване.

— Всичко зависи от това, с какви точно заплахи ще си послужи човек… или как смята да изнудва — каза Драго и дръпна дълбоко от цигарата. — Тази история със „сватбата“ ви бе много убедителна, дори аз се бях хванал в началото. Но след като прозрях как стоят нещата, започнах да ви наблюдавам и двамата по-внимателно — тайни погледи, жестове, изразът на лицето… всички тези дребни неща. За мен бе наистина много интересно. Дори да приемем, че не е влюбена, тази жена е страшно привързана към вас, а професионалист или не, като всяка друга жена тя до голяма степен е зависима от чувствата и емоциите си и вие сте Ахилесовата й пета, господин Греъм.