Алистър Маклейн - Нощна стража

Греъм пръв забеляза двамата пазачи на стартовата площадка и зави наляво, за да се справи с тях. Уитлок и Сабрина се стрелнаха надолу след него. В мига, когато единият от пазачите попадна в кръстчето на мерника над дясното му око, Греъм леко натисна спусъка, монтиран в рамката. Стрелата прониза мъжа в гърдите и той гротескно се завъртя, преди да се свлече на земята. Другият пазач стреля с картечния си пистолет по делтапланера, когато той прелетя над него. Куршумите разкъсаха едното крило и Греъм отчаяно се опита да се снижи за аварийно кацане. Пазачът отново вдигна автомата си и Уитлок, който нямаше как да се прицели толкова бързо, се спусна рязко надолу и го закачи с крак. Той се олюля край парапета, загуби равновесие и с ужасен вик полетя надолу към смъртта. Греъм успя да завие и мина отново над стартовата площадка, но когато се насочи към градината, делтапланерът изведнъж се наклони наляво и се понесе право към червено-бялата шатра. Той се помъчи да избегне сблъсъка, като премести тежестта на тялото си надясно, и макар че лявото крило докосна върха на шатрата, благополучно се приземи на тревата. Освободи се от коланите и се втурна към входа на шатрата, за да прикрива Уитлок и Сабрина, докато кацнат. Градината изглеждаше съвсем пуста. Повече от сигурен бе обаче, че и на площадката за кацане е имало скрита камера и че в контролния център бяха видели всичко. Дали останалите от охраната ги чакаха в къщата? Уитлок и Сабрина дотичаха при него, клекнаха долу и също започнаха подозрително да се оглеждат наоколо.

— Какво ли целят? — попита Сабрина. — Сигурно много добре знаят, че сме тук.

— Разбира се, че знаят — отвърна Греъм и изтри потта, която се стичаше в очите му. — Обзалагам се, че и в момента ни следят с някоя камера.

— Излезте с вдигнати ръце и никой няма да пострада — гръмна в смълчаната градина усилен от мегафона глас.

— Това е Драго — прошепна Уитлок, а очите му шареха наоколо, докато търсеше високоговорителите. — Опита същия номер на пътя, когато искаше да ни спре със Сергей.

— Давам ви точно една минута да хвърлите оръжията си и да излезете, след това ще открием огън. Повтарям, точно една минута.

Греъм ги дръпна настрани от входа и каза:

— Си. У., ти и Сабрина се опитайте да намерите Сергей. Аз ще се заема с плика.

— Остави плика — възрази Уитлок. — Нашата задача е да освободим Сергей и да вземем картината.

— Не си ли спомняте какво пишеше в досието на Шрадер? Той мрази насилието, особено когато се стреля. Това му напомня за годините, когато е търгувал с оръжие. Обзалагам се, че в момента се е скрил заедно с картината в частната си галерия, а без предавателя изобщо не можем да влезем там. Ако успея да се добера до плика, можем да се надяваме на преговори — това е единственият ни шанс.

— А как ще се вмъкнем вътре? — попита Сабрина. — Вероятно Драго ще направи всичко възможно да ни задържи в градината.

— И аз така мисля — съгласи се Греъм. После извади от една торбичка на кръста си две димни гранати.

— Откъде ги взе? — учуди се Уитлок.

— Поисках ги от Изпитателния център. Много са полезни в такива случаи.

— Остават ви десет секунди да хвърлите оръжията си и да се предадете.

Греъм погледна часовника.

— Ще се видим след двадесет минути в главното фоайе.

— След двадесет минути — съгласи се Уитлок. Греъм освободи гранатите и ги метна колкото можеше по-близо до къщата. Уитлок и Сабрина се измъкнаха от шатрата и превити на две хукнаха през димната завеса. Греъм се хвърли настрани секунди преди мощен залп да разтърси шатрата, и не спря да се търкаля, докато не стигна до алпинеума в градината. Изчака да го обвият воалите черен пушек, които се стелеха наоколо, и пропълзя през моравата до близкия вътрешен двор в бяло и червено, здраво притиснал пистолета до себе си. От ъгъла, където се намираше, можеше да чуе възбудени гласове в игралната зала, последвани от нов залп. Усмихна се — бяха загубили ориентация в дима и сега стреляха напосоки с наивната надежда, че може да уцелят нещо. Стрелбата продължаваше, но този път бе много по-близо до каменния фонтан, зад който се бе свил. Той свали зашеметяващата граната от колана си и безшумно се промъкна през вътрешния двор до къщата. Димът започваше да се разсейва и той реши да се възползва от това. Изправи се и прилепен до стената стигна до плъзгащата се врата. Махна предпазителя и хвърли гранатата вътре. В последния момент някой предупредително извика, но гласът му внезапно бе заглушен от ослепителна експлозия.