Алистър Маклейн - Нощна стража

Греъм обаче не знаеше, че Драго вече бе направил справките си, и то много по-рано — още когато Шивон се бе обадила в клуба да каже, че смята да покани двама свои познати като лични гости. Не знаеше също така, че от „Уолстрийт“ бяха осведомили Драго, че „Уитъкър“ е солидна фирма с добра репутация и капитал от около пет милиона долара. Шрадер държеше да знае финансовите възможности на всеки един от хората, които посещаваха клуба му — при постоянните членове от това зависеше разликата между приятели и познати, а при гостите определяше дали кредитът им е достатъчно стабилен, за да бъдат поканени да играят комар на личната му маса.

Шрадер изпи шампанското си и остави чашата на бара.

— Играете ли хазарт, господин Греъм?

— Зависи от ставките — сви рамене Греъм.

— Те винаги могат да бъдат променени, за да задоволят изискванията на играчите. Питам ви, защото изоставих една игра на двадесет и едно, за да се запозная с вас и с прелестната ви съпруга, и се чудех дали ще имате нещо против да се присъедините към нас на масата?

— Защо не? — отвърна Греъм.

— Чудесно — каза Шрадер и се обърна към Шивон и Сабрина. — Чувствайте се поканени и вие да дойдете и да гледате.

— С удоволствие — каза Шивон и погледна към Сабрина. — Ще бъде забавно.

„Забавно ли?“, помисли си Сабрина. Щеше да бъде всичко друго, само не и забавно. Греъм щеше да играе с пари на ЮНАКО и това трябваше да се обясни на Колхински, когато се върнеха в Ню Йорк. А тъй като са били двамата, Колхински щеше да дели вината поравно. Но какво можеше да направи? Греъм не беше от хората, които се вслушват в гласа на разума, още по-малко пък, когато тя говореше.

— Сабрина?

Тя се сепна и погледна към Шивон:

— Извинявай, бях се замислила.

— За парите, които Майк може да спечели? — шеговито каза Шивон.

Сабрина насила отвърна на усмивката й и като хвана Греъм под ръка, двамата последваха Шрадер надолу по стъпалата към казиното.

— Няма ли да има конско? — саркастично прошепна Греъм.

— Не си заслужава. Така и така няма да ме послушаш.

— Знаеш много добре, че трябва да играем но свирката на Шрадер, ако искаме да ни покани на прием утре вечер. Това е единственият ни шанс.

— Знам също така, че Сергей ще ни убие, когато се върнем.

— Само ако загубя.

На масата имаше шест места за залагане. Три от тях бяха заети и Шрадер представи Греъм на играчите — майор Алонсо от чилийското посолство, Раул Лажес, местен бизнесмен, и един потен французин на име Грьонел. Драго се наведе над рамото на Греъм и каза:

— Крупието ще ви даде толкова чипа, колкото му поискате, а после, когато станете от масата, можете да уредите сметката пак при него.

— Правилата в Рио са както в Лас Вегас, нали? — попита Греъм, без да го поглежда.

— Да, но това все пак е частен клуб — отвърна Драго с усмивка. — Господин Шрадер има правото да налага свои собствени правила за игра на двадесет и едно, стига да са в рамките на международно установените.

— В клуба допуска ли се ръка от пет карти?

— Да — отговори Драго.

Греъм го изчака да застане зад Шрадер и погледна към крупието.

— Какви са границите за залаганията?

— Долна граница хиляда крузейрос, горна граница петнадесет хиляди крузейрос.

Греъм бързо пресметна наум — горната граница бе малко над две хиляди долара. Нищо пари.

— Петнадесет хиляди крузейрос — каза той на крупието.

Безразсъдството му отново разпали гнева на Сабрина. Винаги ставаше така — той просто не можеше да устои на предизвикателството и изобщо не се интересуваше от това, че може да навреди на себе си или на ЮНАКО.

Крупието му подаде два сини чипа от 5000 крузейрос и пет бели от 1000 крузейрос.

Греъм заложи на полето пред себе си двата сини чипа и когато всички залози бяха направени, крупието раздаде на всеки от играчите по една обърната надолу карта. За себе си взе една с лицето нагоре — беше асо. Раздаде на петимата играчи по още една карта, пак с лицето надолу. Този път и неговата бе с лицето надолу, но крупието веднага я обърна, за да види дали не печели още при първото раздаване. Печелеше — картата бе поп и по този начин банката събираше двадесет и едно. Оттук нататък играта представляваше само академичен интерес, освен ако някой от играчите също не бе събрал двадесет и едно от първия път. В такъв случай щеше да получи залога си обратно. Никой обаче нямаше такава комбинация и крупието прибра залозите и картите им.

Греъм бутна пред себе си оставащите му пет чипа по 1000 крузейрос за следващата игра. Първата карта на крупието бе петица. Греъм имаше дама и четворка. Шрадер, Алонсо и Лажес се отказаха, а Грьонел заяви, че ще изчака третата карта.