Алистър Маклейн - Нощна стража

— Имам честта да бъда председател на една благотворителна организация, която подпомага изключително децата от бедняшките квартали. Нарича се „Аманя“, което означава „утре“. Мисля, че името говори само за себе си.

— Чудесно — каза Греъм.

Шрадер попълни чека, откъсна го и го подаде на Шивон. Стана от стола си и стисна ръка на Греъм.

— Благодаря ви, това бе наистина великолепен жест.

— Стига децата да се възползват от него — отвърна Греъм.

— Така и ще стане, уверявам ви — каза Шрадер и се обърна към тълпата наоколо. — Представлението свърши. Връщайте се по масите, защото ще ми трябват добри печалби, за да се съвзема от тази загуба.

Плисна лек смях и гостите започнаха да се връщат но игралните маси, за да продължат оттам, откъдето бяха прекъснали.

— Позволете ми да ви почерня нещо на бара — каза Шрадер на Греъм и Сабрина.

— Този път ние черпим. Казахте, че имате нужда от добра печалба, нали? — отвърна тя с лукава усмивка.

Шрадер високо се засмя и тръгна с Шивон към бара, като каза:

— Ще ви напомня думите ви.

— Майк…

— Остави — прекъсна я веднага. — Парите така или иначе щяха да отидат в УНИЦЕФ.

— Това си бяха твои пари, знаеш го много добре.

— Виж, спечелени по този начин, те не означават нищо за мен. Нямам никаква нужда от тях за разлика от онези деца, които са благодарни и на най-нищожната милостиня — каза Греъм и стана от масата. — Хайде, чакат ни на бара.

Отведоха ги до личната маса на Шрадер, точно до парапета, който ограждаше казиното долу. Той изчака сервитьорката да се отдалечи и каза:

— Утре вечер давам прием у дома. Правя така всяка година, за да отбележа началото на карнавала. Шивон има чудесно предложение. Защо не дойдете и вие? Освен, разбира се, ако нямате някакъв ангажимент от по-рано.

Сабрина поклати глава:

— Нямаме никакви планове, нали, Майк?

— Не — отвърна Греъм и погледна с усмивка към Шрадер. — Ще дойдем с най-голямо удоволствие, стига това да не ви притесни.

— Разбира се, че не. Уговорихме се тогава. Утре сутрин ще изпратя поканата ви в хотела, а вечерта, да речем в осем и половина, ще ви чака кола, която ще ви доведе вкъщи. Има само една подробност — носете поканата със себе си. От съображения за сигурност, нали разбирате.

Сервитьорката се върна с поръчките и Греъм й плати.

— Извинете ме, но ще ви оставя за малко — каза Шивон и като улови погледа на Сабрина, незабелязано й даде знак да я последва. Тя разбра намека, също се извини и двете с Шивон влязоха в дамската тоалетна.

Точно под арката, която водеше към тоалетните, Шивон я хвана за ръката и леко я дръпна настрани, после измъкна от чантата си един плик и й го подаде.

— Цяла вечер искам да ти го покажа, но просто нямаше как. Говориш португалски, нали?

— Горе-долу — отвърна скромно Сабрина и отвори плика. Вътре имаше един-единствен лист хартия, на който с тъп молив бяха надраскани само три изречения. Тя тихо ги прочете на глас, като си превеждаше:

Тези дни в Рио ще пристигне по море голяма пратка наркотици. Вероятно е замесен Андре Драго. Трябва спешно да ви видя.

— Не мога да се забъркам в подобно нещо, цялата ми легенда ще хвръкне по дяволите.

— Чу ли се вече с информатора си? — попита Сабрина.

Шивон поклати отрицателно глава.

— Опитах да му се обадя оттук, но го нямаше вкъщи. Ще пробвам още веднъж.

— Мога да помоля Си. У. да се заеме с това, но дали информаторът ти ще иска да говори пред него?

— Имам една идея — каза Шивон, като помисли малко. — Ще кажа на Карлос, че Си. У. ще носи писмото като доказателство. Ако иска, може сам да избере къде да се срещнат. Ти се обади на Си. У. и му обясни как стоят нещата, а аз ще му пратя писмото в хотела с такси.

— Струва си да се опита, стига да успееш да откриеш информатора си.

— Вече трябва да се е прибрал — каза Шивон, като погледна часовника си. — Ами Майк?

— Ще му кажа след това. Хайде да вървим.

Долу в мазето Драго бе застанал неподвижно в стаята на охраната и очите му бяха приковани към един от десетте монитора на елипсовидната стена пред него. Една от камерите в казиното бе насочена към Сабрина и Шивон и въпреки че нямаше звук, той все пак успяваше отчасти да разбере какво си казват по движението на устните — бе усвоил това умение още докато беше в Източна Европа. Сега обаче съжаляваше, че не бе минал целия курс, защото щеше да разбере всяка тяхна дума, включително и съдържанието на писмото. Беше сигурен, че тази госпожа Греъм го е прочела или превела на глас, но долови само, че нещо ще пристигне в Рио и че вероятно той е замесен. Но какво беше това „нещо“? Наркотиците или пликът? И кои бяха семейство Греъм? Бяха ли и те от ЦРУ като Шивон? Бе открил истината за нея едва преди една година, но изобщо не бе споменавал за това пред Шрадер. Този коз си оставаше само за него и той възнамеряваше да го използва, ако — и когато — му потрябваше.