Алистър Маклейн - Нощна стража

— Мосю? — обърна се крупието към Греъм.

— Още една карта! — отвърна Греъм. Крупието извади една карта и я обърна. Десятка.

— Отказвам се — рязко обяви Греъм и бутна настрана картите си.

След третата карта крупието имаше деветнадесет, Грьонел обърна своите — поп и две петици. Избърса потта от оплешивялото си теме и притегли печалбата към себе си като някой развълнуван скъперник.

Греъм се наведе напред и погледна към Шрадер:

— Защо не спрем да играем на шикалки и не вдигнем залозите?

— Разбира се. Какво ще кажете за петдесет хиляди крузейрос?

— А вие какво ще кажете за двеста и петдесет хиляди щатски долара?

Събралите се около масата хора ахнаха от изумление. Сабрина невярващо поклати глава. Това бе лудост, която щеше да го прати в Изпитателния център. Първата й мисъл бе да се опита да го вразуми и да го спре, преди да е станало твърде късно. Но не виждаше как може да го направи, без да рискува да провали мисията им. Точно тогава видя, че Шивон се усмихва.

— Още ли смяташ, че е забавно? — попита я тя със съмнение в гласа.

— Вълнуващо е — отговори Шивон. — Сега вече хвана Мартин на тясно.

— Е? — наруши мълчанието Греъм. — Знаете, че мога да покрия залога, иначе нямаше да ме поканите да играя.

Шрадер замислен подръпваше долната си устна.

— Една игра ли?

— Само една. Аз срещу банката. Шрадер се усмихна.

— Съгласен съм, господин Греъм.

Слухът бързо се разнесе из казиното и всички побързаха да приключат с игрите, за да могат и посетителите, и служителите да се присъединят към нарастващия полукръг от зрители около масата. Лажес и Алонсо станаха от столовете си и се дръпнаха сред тълпата. Грьонел напъха чиповете в джоба си и за огромно учудване на Греъм му пожела късмет, преди да се оттегли.

Драго накара крупието да изпразни ботуша с картите и го подаде на Греъм да го огледа. После сложи на масата пред него три нови тестета. Греъм провери дали са добре запечатани, и ги отвори. Шрадер се обърна към крупието:

— Анри, започваме.

— Oui, monsieur 11 11 — Да, господине (фр.) — отвърна крупието и взе картите от Драго.

Греъм се обърна, когато Сабрина отиде до него, и тихо й каза:

— Спести ми лекцията.

— Ще оставя това на полковника — върна му го шепнешком тя. — Майк, ти си полудял! Ще те разпъне на кръст, когато разбере какво се е случило.

— Само ако загубя. Би могла да ми пожелаеш късмет.

— Желая ти късмет и без да ми го казваш — отвърна тя и му стисна ръката, после се върна при Шивон.

Крупието сложи пред Греъм колодата от трите тестета и го помоли да сече, след това взе картите и ги постави в калъфа с лицето надолу. Шрадер и Драго застанаха до него с ръце зад гърба.

— Играта е двадесет и едно — обяви Шрадер за зрителите. — Наши правила. Господин Греъм залага двеста и петдесет хиляди долара.

Той сниши глас и се бърна към Греъм:

— Имате ли нещо против, ако Анри обявява на глас картите, за да знаят хората какво става?

— Не — отвърна Греъм и погледна към Анри. — Готов съм.

Анри изтегли първата карта.

— Мосю Греъм — три. Изтегли една карта и за себе си.

— Банката осем.

Греъм облекчено въздъхна. Възможността за двадесет и едно от първия път отпадаше. Анри изтегли втора карта.

— Мосю Греъм — три.

Втората карта на банката остана закрита.

— Дай ми още една — каза Греъм.

— Мосю Греъм — две.

Тълпата развълнувано зашумя. Вече се чуваха приказки за ръка от пет карти. Всичко обаче щеше да се реши от следващата карта. Греъм, който добре разбираше това, избърса с върха на пръстите си потта от челото си, преди да е потекла надолу по лицето му. Гърлото му беше пресъхнало — може би все пак трябваше да пийне от онова шампанско. Отхвърли тази мисъл и като забеляза, че Анри го гледа, кимна с глава.

Анри извади следващата карта и ловко я обърна с лице нагоре върху масата.

— Мосю Греъм — седем.

В тълпата се чуха сподавени възклицания — петнадесет от четири карти. Въпреки че му оставаше възможността за пет карти, шансовете му сега силно бяха намалели. Както вървеше играта, банката бе в много изгодно положение. Хората започнаха да сключват облози помежду си и докато споровете край нея се разгорещяваха, Сабрина едва сдържаше вълнението си. Трябваше му само една добра карта. Тя неспокойно дъвчеше устни — трябваше да рискува. Без да обръща внимание на нарастващото нетърпение наоколо, Греъм почукваше с пръст по масата и замислено гледаше картите пред себе си. Най-сетне вдигна поглед към Анри и му кимна. Шрадер и Драго не издаваха чувствата си и това само засилваше напрежението.