Алистър Маклейн - Последната граница

— Не мога да разбера за какво говорите — каза Рейнолдс.

— Отново великолепен! — засмя се добродушно полковник Шендрьо. — Недоумението в гласа ви, което умело имитирате, съвсем не може да скрие истинските ви намерения. Казах, че се откриват три възможности: първо — самият аз в израз на любезност да се наведа да вдигна запалката. Тогава с всичка сила стоварвате белезниците върху главата ми. От удара изпадам в несвяст, а вие, който старателно сте отбелязали къде съм сложил ключа от белезниците, се възползвате от обстоятелствата.

Рейнолдс го изгледа, даде си вид, че това, за което говори, съвсем не го засяга, но почти осезателно почувства вкуса на провала.

— На второ място, след като умишлено изпуснахте запалката, аз бих могъл да ви предложа кибрит. Вие запалвате клечка, след това за секунда възпламенявате с нея останалите в кутийката и я хвърляте в лицето ми. Аз се стряскам, загубвам управлението, става катастрофа и кой знае какво би могло да се случи след това. А може би се надявате да ви поднеса запалката си или горящата цигара, за да запалите от нея своята? Тогава прилагате някаква хватка от джудо и ми счупвате няколко пръста, мълниеносно прилагате нова хватка, този път насочена към китките ми, след това вземате ключа, аз се превивам от болки, а вие поемате към свободата си. Господин Бул, с вас трябва широко да си отварям очите.

— Говорите глупости — отзова се грубо Рейнолдс на монолога на полковника.

— Може би, може би. Може да съм малко подозрителен, но само така оцелявам. — Полковникът погледна многозначително към Рейнолдс и подхвърли нещо, което падна върху скута му.

— Ето ви само една кибритена клечка, можете да я запалите от металната панта на жабката.

Рейнолдс се възползва от предложението, запуши, замисли се и отново потъна в мълчание. Не можеше да се откаже, просто не трябваше да се отказва, въпреки че мъжът зад кормилото предварително знаеше всички отговори. Дори отговорите на въпроси, за чието съществуване Рейнолдс не можеше и да подозира. Дузина различни планове за действие му хрумваха, един от друг по-фантастични, и всеки от тях с по-малки изгледи за успех от предишните. Беше стигнал до края на втората си цигара, запалена от фаса на предишната, когато полковникът смени скоростта на трета, изнесе се в края на пътя, натисна леко спирачката, за да намали още скоростта, и сви в някакво отклонение. Минута по-късно, близо до кръстопътя, по отклонението почти успоредно на магистралата и на около 20 ярда 1 1 Ярд — английска мярка за дължина = 91,4 см. — Бел.ред. от нея, полковникът спря колата и загаси всички светлини. В настъпилия мрак остана да мъждука само светлината на арматурното табло. Покрити с дебел сняг храсти добре ги закриваха от странични погледи.

„Започва се“, помисли Рейнолдс мрачно. Оставаха около 30 мили до Будапеща, но изглежда полковник Шендрьо не можеше да чака повече. Рейнолдс не хранеше никакви илюзии. За него вече нямаше никаква надежда. Той беше имал достъп до секретни архиви с документи за унгарската политическа полиция от времето след кървавите октомврийски събития от 1956 година. Това беше ужасяващо четиво. Трудно бе да се мисли за хората от унгарската полиция, като за принадлежащи към човешкия род, със славата която си бяха спечелили. Където и да се появяха, те носеха със себе си терор и разруха, сееха смърт. Бавна смърт за възрастните в концентрационни лагери, а за младежите — в робски трудови лагери, и бърза смърт — припряно организирана екзекуция, истински желано избавление за изтерзаните жертви, подложени преди това на адски мъчения от изобретателни, извратени мъчители, намерили поприще в политическата полиция на диктаторския режим. Никъде по света нямаше съвременна тайна полиция, която да превъзхожда унгарската по първобитна, нечовешка жестокост и безогледен терор, с който обикновените хора се държаха в постоянен страх. Тя бе взела много от методите на Хитлеровото гестапо от Втората световна война, усъвършенствани после и обогатени чрез опита на новите господари и учители — руското НКВД. Както става често, и в този случай учениците бяха надминали своите наставници, за да прилагат още по-ужасни методи за тиранизиране, каквито подобни служби другаде дори и не са сънували.

Полковник Шендрьо беше все още на етапа на разговорите. Той се обърна назад, протегна се и взе чантата на Рейнолдс от задната седалка, постави я на коленете си и се опита да я отвори. Беше заключена.