Алистър Маклейн - Златното рандеву

И така — цели трийсет часа. А понеже неприятностите никога не идват сами, на сутринта след пристигането ни роднинските семейства Харисън и Къртис, които заемаха предните два апартамента на палуба „А“, получиха съкрушително известие, че членове от двете семейства били фатално пострадали при автомобилна катастрофа, и същите след обед си заминаха. Мрачно униние се възцари на „Кампари“.

Привечер затишието бе нарушено от шкипера на американския миноносец — дипломатичен и вежлив командир на име Варси. Той бе допуснат на борда на „Кампари“, грубо бе поканен в командната каюта на Булен и почерпен. Беше много почтителен, извини се и предложи начин за излизане от затруднението. Той каза, че знае колко неприятно трябва да е за сеньор капитана това подозрение, хвърлено не само върху неговата способност да проведе необходимото претърсване, а що се касае до неговото лично участие, той бил напълно отвратен от възложената му мисия.

И това наистина беше така. Командирът Варси изтъква, че е почти отчаян да изпълни задълженията си, ако той и капитан Булен всеки по свой начин разбират тези заповеди. Какво би станало, ако претърсването се извърши от британски митничари, като неговите хора присъствуват само като наблюдатели? След дълго мънкане и мърморене накрая капитан Булен се съгласи. Това предложение не само запазваше престижа му, но и спасяваше честта му до известна степен, ала все пак той беше в особено положение и сам добре разбираше това. Докато не завърши претърсването, властите отказваха да дадат санитарно разрешително, а докато не го получаваше, бе невъзможно да разтовари шестстотинте тона храни и машини, предназначени за там Пристанищните власти също можеха да ни създадат затруднения, като откажат да ни издадат разрешително за отплаване.

И така претърсването на Ямайка започна в девет часа сутринта и трая до два часа след обед на другия ден. Капитан Булен бълваше огън и жулел, като вулкан пред изригване. Пасажерите нервничеха, частично унижени от старателното претърсване на каютите им и частично, защото бяха извадени от леглата им преди ранни, зори. На всичко отгоре екипажът вдигаше пара и поради това, че иначе нормално толерантните митничари забелязаха стотици бутилки концентрат и хиляди цигари, неоткрити при техния пръв оглед.

Естествено, не откриха нищо друго. Поднесоха ни извинения, които ние отхвърлихме. Дадоха ни санитарно разрешително и разтоварването започна. Напуснахме Кингстън късно през нощта. През следващите двадесет и четири часа капитан Булен размишляваше върху последните събития, после изпрати две каблограми — една до управлението в Лондон и друга до Министерството на транспорта, в които им казваше какво той, капитан Булен, мисли за тях.

Аз видях каблограмите и в тях наистина имаше нещо: не бяха много разумни, може би, но по-добре, отколкото да бъдеш заплашен от апоплектичен удар. И сега, както изглежда, той беше получил отговора им какво те мислят за него. Разбирах чувствата му към доктор Слингсби Керолайн, който по това време вероятно се намираше вече в Китай.

Пронизителен, остър предупредителен писък върна рязко и двама ни към действителността около нас. Една от двете вериги около големия сандък, надвесен сега над люка на трюм №4, изведнъж се бе измъкнала, единият край на сандъка бе увиснал под ъгъл 60° и се свличаше с тръскане, вследствие на което дори огромният дериккран се друсаше и трепереше от напрежение. Имаше голяма вероятност сандъкът да се плъзне през останалия клуп и да се строполи на пода в трюма. Това сигурно щеше да стане, но двамина от екипажа, придържащи едно ъглово опорно въже, бяха достатъчно съобразителни да стоварят цялата си тежест върху него и така предотвратиха накланянето на сандъка под много остър ъгъл. Но и така положението беше несигурно. Сандъкът се изви назад, към борда на парахода и двамата мъже увиснаха отчаяно на въжето. Съзрях за миг докерите на кея със застинали от ужас лица: в новата им република наказанието за такова нехайство сигурно беше разстрел; нищо друго не можеше да обясни голямата им уплаха. Сандъкът почна пак да се извива към трюма. Викнах на хората долу да се пазят и дадох сигнал за незабавно спускане. За щастие, кранистът беше и съобразителен, и опитен. Щом лудо устременият сандък се изви рязко назад до мъртва точка, кранистът го спусна с двойна или тройна бързина, спирайки за секунда, преди долната част на сандъка да заскърца и се разбие в пода на трюма. След няколко мига сандъкът лежеше на дъното. Капитан Булен затърси носната си кърпа из ленените панталони, свали си обшитата със сърма фуражка и бавно отри жълтеникавата си коса и потните вежди. Сякаш разговаряше със себе си.