Джеймс Клавел - Търговска къща (Част I)

— Робърт, пак си прав, но започни да го разпитваш.

Стомахът на Армстронг се сви от ужас.

— Доволен съм да ти съобщя, че ти ще имаш честта.

— Не.

— Ти ще ръководиш разпита. Никакви китайци, само старши британски агенти. Освен Спектакълс Уу. Да, той ще ни бъде от помощ. — Само той. Добро момче е.

— Не мога… Не бих могъл.

Крос въздъхна и отвори големия кафяв плик, който бе донесъл със себе си.

— Какво мислиш за това?

Треперещ, Армстронг взе снимката. Беше фотоувеличение 8/10 от малка част на снимката в Нинг-ток. Главата на европееца беше част от фона зад колата. Лицето на мъжа беше полуобърнато и неясно.

— Аз… бих казал, че той е видял камерата и се обърнал, за да избегне снимката.

— И аз така мисля. Познаваш ли го?

Армстронг се взря в снимката, опитвайки се да проясни мислите си.

— Не.

— Ворански? Нашият мъртъв съветски приятел?

— Може би. Не, не мисля.

— Какво ще кажеш за Дънрос, Йан Дънрос?

Треперейки още повече, Армстронг я поднесе към светлината.

— Възможно, но… Невероятно. Ако… Ако е Дънрос, тогава… Мислиш, че той е агент на „Севрин“? Невъзможно.

— Невероятно, не невъзможно. Той е много добър приятел с Брайън.

Крос взе снимката обратно и я погледна.

— Който и да е той, изглежда познат, доколкото мога да видя, но не мога да го разпозная, нито да кажа къде съм го виждал. Засега. Е, няма значение. Брайън ще си спомни. Да.

Гласът му стана кадифен.

— О, не се тревожи Робърт, аз ще ти оставя Брайън, но ти трябва да нанесеш смъртния удар. Искам бързо да разбера кой е този човек. Всъщност искам да знам всичко, което Брайън знае. Много, много бързо.

— Не. Намерете някой др…

— Не бъди толкова досаден, Робърт! Чу-той Уу с псевдоним Брайън Кар-шун Куок е вражески агент, който ни е мамил години наред. Това е всичко. Между другото, ти си на 16/12 довечера, в 6:30 часа и също си прикрепен към СИ. Вече говорих с комисаря.

— Не, и не мога да раз…

— О, скъпи приятелю. Можеш и ще го направиш. Ти си единственият, който може. Брайън е твърде умен, за да бъде уловен като глупак. Разбира се, аз съм също поразен, както и ти, както и губернаторът, че той е шпионин.

— Моля те. Аз не…

— Той предаде Фонг Фонг, друг твой приятел, нали? Трябва да е разкрил документите от А. М. Г. Сигурно той е доставил нашите досиета на врага и цялата друга информация. Бог знае до каква друга информация е имал достъп в Генералния щаб и в другите места, където е бил.

Крос издуха дима от цигарата си. Лицето му бе спокойно.

— В СИ той е притежавал най-важните разрешителни и аз съм съгласен, че е бил подготвян за висока длъжност. Дори смятах да го правя мой заместник! Затова трябва бързо да разкрием всичко за него. Интересно, ние търсихме съветски агент, а излиза, че сме имали шпионин от КНР. — Той угаси цигарата. — Наредил съм веднага да започнем разпит номер едно.

Армстронг пребледня. Той се взря в Крос. Мразеше го открито.

— Ти си копеле! Отвратително, гадно копеле.

Крос се изсмя тихо.

— Вярно е.

— А също така си и хомо?

— Може би. От време на време. Само когато ми доставя удоволствие. Може би.

Крос го гледаше спокойно.

— Хайде, Робърт, наистина ли мислиш, че мога да бъда изнудван? Аз? Изнудван? Не разбираш ли какъв е животът? Чувам, че хомосексуалността е съвсем нормално нещо. Дори и сред изисканите среди.

— Така ли?

— В наше време да, съвсем нормално. Дори е модерно, за някои. О, да, разбира се. И се практикува от време на време от най-католическите групировки сред ВИП навсякъде. Дори в Москва.

Крос запали нова цигара.

— Разбира се, човек трябва да бъде дискретен, да умее да подбира и за предпочитане, да няма опекуни. Това увлечение може да има и предимства в нашата професия. Не е ли така?

— Значи ти оправдаваш всяко злодеяние, убийство, измама, лъжа в името на проклетата „Спешъл интелиджънс“, така ли?

— Робърт, аз не оправдавам нищо. Знам, че си разстроен, но стига вече.

— Не можеш да ме принудиш да вляза в СИ. Ще си подам оставката.

Крос се изсмя подигравателно.

— Но, драги, какво ще кажеш за всичките си дългове? За тези 40 000 до понеделник?

Той се изправи. Очите му бяха сякаш от гранит. В гласа му се чувстваше зла нотка.

— И двамата сме прехвърлили двадесет и една години, Робърт. Унищожи го, и то много бързо.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4636

Издание:

Джеймс Клавел. Търговска къща — част I

Преводачи: Росен Сиромахов, Мария Мандаджиева, Емилия Николова, Светлана Ахчийска