Джеймс Клавел - Търговска къща (Част I)

Прекъсна ги почукване. Вратата се отвори. Влезе японски сервитьор с поднос с две кутии студена бира.

— Добър ден!

Подаде едната на Брайън, другата на Армстронг и излезе.

— Успех! — Армстронг отпи голяма глътка, и отиде към сейфа, да заключи лентата.

Брайън го гледаше.

— Сигурен ли си, че си добре?

— Да, разбира се.

— Какво каза старицата?

— Отначало говореше само лъжи, после каза истината. Цялата. Ще ти разкажа, докато обядваме. Знаеш как е. Хващаш лъжите, ако си търпелив. До гуша ми дойде от лъжи! — Армстронг допи бирата си. — Добре ми дойде!

— Да ти дам ли и моята? Ето!

— Не, благодаря. Бих изпил едно уиски със сода, преди кърито. Пий, и да вървим.

Брайън остави полуизпитата си бира.

— Стига ми толкова. — Той запали цигара. — Как е непушачът?

— Не е лесно!

— Нещо за Ворански? Или убийците?

— Изпариха се. Но имаме снимките им, така че ще ги хванем, ако не са зад границата.

— Или в Тайван?

След кратка пауза, Брайън добави:

— Или в Макао, Северна Корея, Виетнам, някъде другаде. Министърът се е сбъркал с Крос, заради Ворански, също и МИ–6, както и ЦРУ. Главният ешелон на ЦРУ в Лондон сдъвкаха опашката на министъра, затова той ни го прехвърли на нас. По-добре да заловим тези мошеници преди Роузмънт, или ще ни смачкат фасона. Чувам, че търси всички, които имат нещо общо със „Севрин“. Боя се, че ще има инцидент. Страшно глупаво е, че оскърбиха ПРЦ, като донесоха този ядрен преносвач тук. Това чудовище е открита покана за всеки агент в Азия.

— Ако аз бях руснак, щях да се опитам да проникна там. Може би точно сега СИ се опитва да постъпи така. Крос би се радвал да има агент в чужбина. Защо не? — Едрият мъж наблюдаваше кълбата дим. — Ако бях националист, щях да изпратя няколко мои агенти и да обвиня за това КНР, или обратно, и да обвиня Чианг-кай Шек.

— Ето какво ще направи ЦРУ, за да побъркат всички в Китай.

— Стига, Брайън!

— Хайде!

— Момент. — Армстронг набра един номер. — Тук е Армстронг. Нагласете нова среща в пет часа, за 11–3. Бих искал… — Спря, виждайки разтревожените очи на приятеля си. Изчака го да седне. Не на себе си. Остави слушалката. Нямаше какво друго да прави, освен, да чака. Вратата се отвори. Влезе Крос. Зад него имаше трима цивилни агенти, от СИ. Всички бяха британци, старши агенти, с изопнати лица. Единият от тях бързо извади дебела, черна примка, преметна я през главата на Брайън, вдигна го, и го извлече от стаята. Другите го последваха.

Сега, когато това свърши, Робърт Армстронг не почувства нищо. Нито угризения, нито гняв, нито шок. Нищо. Умът му казваше, че няма грешка. В същото време си мислеше, че не е възможно неговият приятел от двадесет години, да е комунистически агент. Но той беше. Доказателството е неопровержимо. Доказа се, че Брайън Куок е син на Фанг-линг Уу, старата господарка на Ах Там, а според акта за раждане на Брайън се предполагаше, че баща му и майка му носят фамилията Куок и са убити от комунистите в Кантон, през 1943 г. На една от снимките обаче той стоеше до слаба китайка, пред аптека, на кръстопътя в едно село. Качеството беше лошо, но достатъчно добро, за да се прочетат буквите върху рекламата на магазина и да се разпознае неговото лице. На заден план се виждаше една стара кола. Зад нея стоеше европеец, с полуобърнато лице. Спектакълс Уу беше идентифицирал аптеката и кръстопътя в Нинг-ток, притежание на Ток-линг Уу. Ах Там беше разпознала своята господарка.

— А мъжът? Кой е мъжът до нея?

— О, това е синът й. Казах ви. Синът й — Чу-той. Сега живее отвъд морето, на север, на север от Голдън Маунтън — старата жена изхленчи.

— Пак лъжеш!

— Не, господине. Той е синът й — Чу-той, вторият й син. Роден е в Нинг-ток, и аз акуширах със собствените си ръце. Замина още като дете…

— Замина? Замина къде?

— Към… към Дъждовната страна, след това към Голдън Маунтън. Сега има ресторант и двама сина… Той е бизнесмен и дойде да види баща си… Баща му тогава умираше и той дойде както трябва да направи един добър син, след това замина, а майка му плака дълго.

— Колко често посещаваше родителите си?

— О, само веднъж. Това бе единственият път. Сега живее толкова далече, но дойде като добър син, а след това замина. Аз го видях случайно. Майка ме беше изпратила да посетя едни роднини в съседното село, но се почувствах сама и се върнах по-рано и го видях… Точно преди да тръгне. Младият господар тръгна с чуждестранна кола…

— Откъде взе колата? Негова ли беше?

— Не знам, господине. В Нинг-ток нямаше коли, дори общината нямаше. Дори баща му, който беше аптекар в селото. Горкият. Умря в такава мъка. Беше член на комитета… Оставиха ни сами, хората на Мао… Макар, че бащата беше интелектуалец, аптекар, винаги е бил таен поддръжник на Мао, макар че никога не разбрах. Кълна се никога не съм знаела. Хората на председателя Мао ни оставиха сами.