Брайън остави вестника.
— Да, така е, сигурен съм — каза той меко.
— Не сега, Брайън. Може би, след като обядваме, но не сега. Иисусе, искам едно питие! Проклетият Крос и проклетата СИ! Не съм в СИ и все пак, той се държи с мен така, сякаш съм един от неговите хора.
— О? Но довечера идваш на 16/2, мислех, че са те подкрепили.
— Той не спомена нищо. Какво има?
— Ако не е споменал, по-добре и аз да не споменавам.
— Разбира се.
Беше нормална процедура в СИ, за сигурност да ограничават информацията, така че дори агенти, които са сигурни хора и работят по същия случай, да не получават цялата информация.
— Залавянето има ли нещо общо със „Севрин“?
— Не знам. Надявам се.
Брайън го изучава известно време, след това се усмихна.
— Горе главата, Робърт, имам една добра новина за теб.
Армстронг отново откри, колко красив беше неговият приятел. Със здрави, бели зъби, златна кожа, твърда челюст, и очи, излъчващи самоувереност.
— Добре изглеждаш, копеле. Каква добра новина? Ти се осланяш на Еднокракия от ресторант „Пара“ и той ти е дал имената на първите четирима за събота?
— Ти сънуваш! Става въпрос за онези списъци, които взе вчера от Кривозъбия Ло и ги предаде на „Антикорупшън“. Помниш ли? От фотографа Нгъ?
— О? Да.
— Изглежда, че нашият американо-японски гост за ядене и пиене, Томас К. К. Лим, който е „Някъде в Бразилия“, е голям екземпляр. Досието му е златно. От чисто злато. А нашите приятели от „Антикорупшън“ излязоха чисти. Ти откри съкровище!
— Значи той е свързан с Цу-ян? — попита Армстронг. Вниманието му се отклони веднага.
— Да. И много други хора. Много важни хора.
— Банастазио?
Брайън се усмихна само с устни.
— Самият Винченцо Банастазио. Това свързва Джон Чен, пушките, Цу-ян, Банастазио и теорията на Питър Марлоу.
— Бартлет?
— Не още. Но Марлоу познава някого, когото ние не познаваме. А той знаел твърде много. Мисля, че трябва да го разпитаме. А?
— О, да! Какво друго?
— Томас К. К. Лим е католик, трето поколение американо-китаец. Той е сврака. Събира всички видове интересна кореспонденция — писма, записки, спомени и т.н.
Брайън се усмихна с невеселата си усмивка.
— Нашите приятели янки са по-лоши, отколкото мислехме.
— Например?
— Например, един известен член на семейство в Нова Англия, е свързан с известни генерали, американски и виетнамски, за построяване на няколко много големи и съвсем безполезни военновъздушни бази във Виетнам — много доходни за тях.
— Мили Боже! Имена?
— Имена, рангове и серийни номера. Ако новият приятел на шефа — Томас е документирал това, ще предизвика ужас в Пентагона.
Армстронг изсумтя:
— Той ли е посредникът?
— Нарича се предприемач. Той е в много добри отношения с много видни личности. Американци и италианци, виетнамци и японци. Документите проследяват цялата афера. Още един канал да се прехвърлят милиони от американските фондове към друга фалшива програма — за виетнамска помощ. По-точно — осем милиона. Един вече е платен. Приятелят Лим дори обясни как един милион ще бъде прехвърлен в Швейцария.
— Можем ли да го спрем?
— Да, ако хванем Томас К. К. Лим и искам наистина да го спрем. Питах Крос, но той само сви рамене и каза, че не е наша работа и че ако янките искат да мамят своето правителство, това си е техен проблем.
Брайън Куок се усмихна.
— Това е изключително важна новина, Робърт. Дори, ако само част от нея стане известна, ще вдигне воня до небето.
— Ще я прехвърли ли на Роузмънт? Ще я разкрие ли?
— Не знам. Не мисля. От една страна е прав. Няма нищо общо с нас. Страшно глупаво ще е да я разкрие. Заслужават да бъдат обесени! Когато имаш минута време, прочети вестниците. Много са интересни.
— Има ли някаква връзка между Лим и другите мошеници? Кривозъбия Ло и останалите? Крадат ли от фондовете?
— Да, сигурно, но всичките им документи са на китайски, затова ще ни трябва време да ги заловим. Любопитно е, че Крос подуши това сякаш е знаел, че има връзка — той снижи глас. — Знам, че съм прав.
Стана още по-тихо. Армстронг усещаше лош вкус в устата си.
— Какво има?
— Познаваш вицеконсула в Американското консулство — оня хомосексуалист, който продава визи?
— Е и какво?
— Миналия месец, Крос е вечерял с него. В неговия апартамент.
Армстронг нервно потри лице.
— Това не доказва нищо. Слушай, утре ще вземем документите. Утре Сънд…
— Може би няма да можем да ги прочетем.
— Аз лично, не давам пукната пара. Това е работа на СИ и ето за…
Читать дальше