Джеймс Клавел - Търговска къща (Част I)

— Добре, добре… Пак ще разкаже. Принадлежеше на господарката ми. Даде ми го на смъртния си одър, кълна се, и…

— Последният път каза, че ти го е дала един ден преди да умре. Е, кое е истината?

Разтревожена, Ах Там дръпна плитката си.

— Аз, аз не помня, господине. Беше на нейното… беше, когато умря… Не си спомням. Взех го и го скрих, след като умря, а вътре бяха тези стари снимки. Нямах снимка на моята господарка, затова го взех и имаше един сребърен таел, с който платих пътуването си до Хонконг по време на глада. Взех я, защото никой от проклетите синове и дъщери, нито семейството, което мразеше нея и мен би ми дало нещо, затова го взех, когато никой… Тя ми го даде, преди да умре, аз го скрих, беше мое. Тя ми го даде…

Оставиха я да се наприказва. Стенният часовник показваше 13:45. Разпитваха я вече половин час.

— Достатъчно засега Уу. Ще повторим всичко след три часа за всеки случай, но мисля, че каза всичко.

Изморен, Армстронг взе един телефон и набра номер.

— Армстронг. Може да я върнете в килията. Уверете се, че е настанена удобно и се грижете добре за нея. Нека лекарят да я прегледа.

Беше обичайна процедура в „Спешъл интелиджънс“ затворниците да бъдат преглеждани преди и след разпит. Лекарят бе казал, че Ах Там има сърце и кръвно налягане на двадесетгодишно момиче.

Униформен полицай повика любезно Ах Там. Тя излезе, накуцвайки. Армстронг намали светлината и включи магнетофона за пренавиване. Уу избърса потта си.

— Добре се справи, Уу. Бързо схващаш.

— Благодаря, сър.

Пронизителният звук на магнетофона нарастваше. Армстронг го наблюдаваше тихо, все още смутен. Звукът спря и едрият мъж извади ролката.

— Винаги отбелязваме точното време и времетраенето на разпита. Използваме кодово име за заподозрения. За безопасност и секретност.

Той потърси номер в една книга, отбеляза на лентата и започна да попълва формуляр.

— Ще подпишем този формуляр и ще сложим код 11–3 за Ах Там. Това е много секретно и се пази в сейф.

Погледът му стана твърд. Уу едва не припадна.

— Повтарям. По-добре е да си затвориш устата. Всичко в „Спешъл интелиджънс“, всичко, в което си участвал до днес е тайна.

— Да, сър. Можете да разчитате на мен.

— Запомни, че „Спешъл интелиджънс“ има собствени закони. Законът на добрата стара Англия, честната игра и нормалните полицейски кодове не се отнасят до СБ или СИ — неприкосновеност на личността, открити процеси, обжалване — не важат. Разбираш ли?

— Да, сър. Искам да съм част от СИ, сър, може да ми вярвате — увери го Уу, изпълнен с надежда.

— Добре. В следващите няколко дни ти ще бъдеш част от това управление.

Уу отвори уста.

— Но, сър, моят… Да, сър.

Армстронг излезе и заключи вратата. Даде ключа и формуляра на един агент, който беше на пост до бюрото.

— Ще запазя за известно време ролката. Подписал съм разписката.

— Да, сър.

— Кой ще се погрижи за Спектакълс Уу? Той ще бъде наш гост за един-два дни. Започнете проучването му — беше ни много, много полезен. Препоръчвам го в СИ.

— Да, сър.

Той ги остави и отиде на асансьора, за да се качи на етажа си. Мразеше разпитите в СИ. Макар, че бяха бързи, резултатни и винаги постигаха каквото поискаха. Предпочиташе старомодната битка на умове, която изискваше търпение, а не тези нови, модерни психологически похвати. „Ако питат мен, това е твърде опасно“ — промърмори той, вървейки по коридора. Усещаше слабия мирис на плесен, който изпълваше управлението. Мразеше Крос и СИ, и всичко. Вратата му беше отворена.

— О, здрасти, Брайън — каза той, като я затвори. Лицето му беше строго. Брайън Куок беше качил крака върху бюрото и лениво четеше един от сутрешните комунистически китайски вестници. Дъждът се стичаше по прозорците зад него.

— Какво ново?

— Интересна статия за Иран — приятелят му беше погълнат от това, което четеше. — Капиталистите в съюз с шаха са потушили революция в Азербайджан, хиляди хора са убити. Не вярвам на всичко това, но изглежда янките са действали за пръв път правилно.

— Не ми пука!

Брайън го погледна. Усмивката му изчезна.

— Чувствам се скапан — Армстронг се поколеба. — Изпратих за две бири, после ще обядваме. Какво ще кажеш за едно къри? А?

— Добре, но щом не се чувстваш добре, можем да пропуснем обяда.

— Не, не е това причината. Аз… аз просто мразя разпитите в бялата стая.

Брайън се вторачи в него.

— Разпитвали сте старата бавачка там? Защо за Бога?

— По заповед на Крос. Той е копеле!