Джеймс Клавел - Търговска къща (Част I)

— Стига — каза остро Уу, — ние сме полицаи с важна задача! Тези господа са важни личности. Ти ли си жената на Чънг, чистача?

— Да — отвърна тя враждебно. — Какво искате от нас? Не сме направили ни…

— Стига! — прекъсна я Армстронг на английски с преднамерено високомерие. — Това ли е Ах Там? Ти! Ти си Ах Там, нали?

— Аз? К’во? — старата бавачка подръпна неспокойно престилката си, без да познае Уу.

— Значи, ти си! Арестувана си!

Ах Там пребледня. По-младата жена изруга и каза бързо:

— А! Ето какво търсите! Не знам нищо за нея. Прибрахме я от улицата преди няколко месеца и я подслонихме, и…

— Уу, кажи й да млъкне!

Тя се подчини още по-начумерено.

— Тези господа искат да знаят има ли още някой тук?

— Разбира се, че няма. Да не са слепи? Обърнаха къщата ми с главата надолу — каза опърничавата грубо. — Не знам нищо за нищо.

— Ах Там, тези господа искат да знаят къде е стаята ти.

Бавачката събра сили и се развика:

— Какво искаш от мен, достопочтени? Нищо не съм направила. Не съм незаконно пребиваваща, имам документи от миналата година. Нищо не съм направила. Аз съм послушна гражданка. Работила съм през целия си жи…

— Къде е стаята ти?

По-младата жена посочи.

— Там! — каза тя. — Къде може да бъде стаята й. Разбира се, че е там, до кухнята! Тези чужденци нямат мозък. Къде живеят домашните прислужници. Ами, ти, ти, стара проклетнице! Да създаваш неприятности на честните хора! Какво е направила? Ако е крала зеленчуци, аз нямам нищо общо с това!

— Млъкни, или ще те заведем в управлението и съдията със сигурност ще те задържи! Тихо!

— Сега, какво… — каза Армстронг. Забеляза, че няколко любопитни китайци надничат в стаята от площадката. Той направи внезапно една крачка към тях и те изчезнаха. Затвори врата, като криеше усмивката си. — Сега попитай и двете какво знаят за Бившите вълци.

Жената зяпна Уу. Ах Там стана още по-мрачна.

— Аз! Бившите вълци? Нищо! Какво трябва да знам за тези долни похитители? Какво общо имат те с мен? Абсолютно нищо!

— А ти, Ах Там?

— Аз? Абсолютно нищо! — каза тя мрачно. — Аз съм почтена бавачка, която върши работата си и нищо друго.

Уу преведе отговорите. Двамата мъже забелязаха, че преводът му е точен, бърз и лек. Бяха търпеливи и продължиха играта, която бяха играли толкова пъти.

— Кажи й, че е по-добре да каже бързо истината. — Армстронг я погледна намръщено. Нито той, нито Смит имаха лоши чувства към нея. Просто искаха истината. Тя би ги завела до Бившите вълци и колкото по-скоро тези злодеи бъдат обесени, толкова по-лесно ще контролират Хонконг и мирните граждани. Те самите ще се заловят със собствената си работа и интереси — правене на пари, надбягвания или разврат.

„Да — помисли си Армстронг — жалко за старицата. Обзалагам се, че заядливката не знае нищо, но Ах Там знае повече отколкото изобщо някога ще каже.“

— Искам истината. Кажи й! — каза той.

— Истина? Каква истина, уважаеми господине? Как може една стара жена като мен да бъде не…

Армстронг вдигна ръка с театрален жест.

— Достатъчно!

Това бе друг предупредителен сигнал. Спектакълс Уу мина на Нинг-токски диалект, който никой от двамата не разбираше.

— По-стара сестро, предлагам да говориш бързо и откровено. Знаем вече всичко.

Ах Там го зяпна. Имаше само два криви зъба в устата.

— Е, млади братко? — отговори тя на същия диалект. — Какво искаш от мен?

— Истината! Знам всичко за теб!

Тя се вторачи в него, но не го позна.

— Каква истина? Никога не съм те виждала!

— Не ме ли помниш? На птичия пазар? Помогна ми да купя пиле, а после пихме чай. Вчера. Не си ли спомняш? Ти ми разказа за Бившите вълци. Как ще ти дадат голямо възнаграждение…

Всички видяха как очите й проблеснаха.

— Бившите вълци? — тя започна враждебно. — Невъзможно! Някой друг е бил! Лъжливо обвинение. Кажи на уважаемите господа, че за пръв път те виж…

— Млъквай, стара чанто ! — каза Уу рязко и изруга. — Ти работеше за Уу Тинг-топ, а името на господарката ти беше Фи-линг, тя почина преди три години. Държаха аптеката на кръстопътя. Много добре знам мястото!

— Лъжи… лъжи…

— Казва, че всичко това е лъжа, сър.

— Добре. Кажи й, че ще я водим в участъка. Там ще проговори.

Ах Там започна да трепери.

— Мъчения? Ще измъчвате една старица? О-о-о…

— Кога се връща този Бивш вълк? Днес следобед?

— О-о-о… Не знам… каза, че ще се обади, но един крадец никога не се връща. Дадох му назаем пет долара да се прибере вкъщи и…