Джеймс Клавел - Търговска къща (Част I)

— Благодаря. Има ли кафе? Бих изпил една чаша.

— Ей сега.

Канцеларията беше спретната, удобна за работа, но сива, макар, че Армстронг забеляза скъпите столове, бюрото и радиосъоръженията.

— Подаръци от благодарни клиенти — каза Смит самодоволно. — Ще те оставя за една-две минути.

Армстронг кимна и набра номера.

— Да, Брайън?

— О, здравей, Робърт! Как върви? Старецът каза да я доведеш до управлението и да не я разпитваш в Ийст Абърдийн.

— Добре. Тъкмо тръгваме. В управлението, а? Защо?

— Не ми каза, но днес е в добро настроение. Изглежда имаме 16/2 тази вечер.

Интересът на Армстронг нарасна. 16/2 означаваше, че са проникнали във вражеско скривалище и ще предадат шпионина или шпионите в полицията.

— Нещо във връзка с нашия въпрос? — попита предпазливо, като имаше предвид „Севрин“.

— Може би. Помниш ли какво казвах за нашия агент? Убеден съм повече от всякога, че съм прав.

Брайън Куок премина на кантонезки. Употребяваше мъгливи изрази и намеци в случай, че го подслушват. Армстронг слушаше с растящо безпокойство, тъй като най-добрият му приятел разказваше какво се бе случило на дългата частна среща между Крос и Суслов.

— Но това не означава нищо. Крос познава този мръсник. Дори аз съм пил с него един-два пъти, проучвайки го.

— Може би. Но ако Крос е нашият агент, много ще му приляга да направи замяна публично. А?

Армстронг се изпълни с мрачни предчувствия.

— Сега не му е времето, приятелю — каза той. — Веднага щом дойда в управлението трябва да поговорим. Можем да обядваме и да разговаряме.

Отново пауза.

— Старецът иска да му доложиш веднага щом хванеш бавачката.

— Добре. До скоро.

Армстронг остави слушалката. Смит се върна. Замислено му подаде чаша кафе.

— Лоши новини?

— Нищо, освен проклети неприятности, каза Армстронг кисело. — Винаги проклетите неприятности.

Той изсърба кафето. Чашката беше от отличен порцелан, а кафето освежаващо, прясно, скъпо и вкусно.

— Това се казва кафе. Крос иска да я заведа направо в управлението, не тук.

Смит сбърчи вежди.

— Иисусе, какво толкова важно има в една дърта бавачка — попита ядосано. — Тя е в моя съдебен…

— За Бога, откъде да знам! Не давам и… — По-едрият мъж овладя избухването си — извинявай, не съм спал достатъчно последните няколко дни. Не аз издавам заповедите. Крос каза да я заведем в управлението. Никакви обяснения. Той може да стъпче всеки. „Спешъл интелиджънс“ погазва всеки, знаеш как е.

— Надменно копеле! — Смит допи кафето си. — Благодаря на Бога, че не съм в СИ. Ще ми бъде противно да имам работа с този мръсник всеки ден.

— Аз не съм там и все пак, той ми създава неприятности.

— Заради нашия агент ли?

Армстронг се вторачи в него.

— Какъв агент?

Смит се изсмя.

— Хайде, за Бога! Носи се слух сред Драконите, че нашите безстрашни шефове са били посъветвани да открият мръсника много бързо. Изглежда, че министърът критикува губернатора! В Лондон толкова са се сбъркали, че изпращат шефа на МИ–6. Предполагам знаеш, Съндърс пристига утре с полет на БОАК.

Армстронг въздъхна.

— Откъде, по дяволите, получават информация?

— Телефонистите, уличните чистачки, кой знае. Но можеш да се обзаложиш, че поне един от тях знае всичко. Познаваш ли Съндърс?

— Не, никога не съм го виждал.

Армстронг отпи от кафето.

— Щом знаят всичко, кой е агентът?

След кратко мълчание Смит каза:

— Този вид информация би била скъпа. Да питам ли за цената?

— Да. Моля те — едрият мъж остави чашата си. — Агентът не те притеснява, нали?

— Не, никак. Аз си върша работата и не се тревожа за агенти и не се мъча да ги хвана. В момента, в който заловиш и премахнеш един мръсник, ще се появи друг. Между другото, ако не беше тази проклета бъркотия в „Хо-Пак“, този участък все още щеше да е най-добрият, а моята област — Ийст Абърдийн — най-спокойната в колонията. Това е всичко, което ме засяга.

Смит предложи цигара от скъпа, златна табакера.

— Ще запалиш ли?

— Не, благодаря, отказах ги.

— Браво. Ако ме оставят на мира до пенсионирането ми след четири години, всичко ще бъде наред.

Той запали със златна запалка и Армстронг го намрази още повече.

— Всъщност, мисля, че е глупаво от твоя страна да не взимаш плика, който ти оставят всеки месец на бюрото.

— Ти знаеш? — Армстронг застина.

— Да. Не трябва да правиш нищо. Абсолютно нищо. Гарантирам.

— Но веднъж ти заведе един на притока без гребло!

— Това е Китай и не е същото. — Смит погледна студено. — Знаеш по-добре от мен, нали?