Джеймс Клавел - Търговска къща (Част I)

— Един от твоите „приятели“ ли те помоли да ми съобщиш?

Смит сви рамене.

— Аз чух друг слух. Твоят дял от наградата на Драконите за откриването на Джон Чен е 40 000 ХК.

— Не го намерих! — каза Армстронг дрезгаво.

— Дори и така да е. Довечера ще намериш плик върху бюрото си. Така чух, драги. Само слух, разбира се.

Мозъкът на Армстронг отсяваше информацията. Четиридесет хиляди покриваха точно най-належащия, отдавна пресрочен дълг, който трябваше да плати до понеделник. Загуби на фондовата борса.

„Смит отново е прав — мислеше той, без горчивина. Тези негодници знаят всичко и ще бъде толкова лесно да открият какви дългове имам. Да го взема ли, или не?“

— Само четиридесет? — попита с крива усмивка.

— Предполагам, че са достатъчни да покрият най-належащият ти проблем — каза Смит със същия твърд поглед. — Не е ли така?

Армстронг не се ядоса, че Змията знаеше толкова много за частния му живот. „И аз знам толкова за неговия, но не и колко има, или къде са струпани. Но би било лесно да открия, лесно да го унищожа, ако искам. Много лесно.“

— Благодаря за кафето. Най-хубавото, което съм пил от години. Ще тръгваме ли?

Смит облече униформения си дъждобран върху добре ушитата униформа, нагласи превръзката за ръката си, сложи кепето наперено, под обичайния ъгъл и тръгна. Докато вървяха, Армстронг накара Уу да повтори какво се беше случило и какво бе казал младежът, който твърдеше, че е един от Бившите вълци. После разказа за старата бавачка.

— Много добре, Уу, — каза Армстронг, — когато младежът свърши. — Отлично. Отлично наблюдение и разследване. Главният инспектор Смит ми каза, че искаш да влезеш в „Спешъл интелиджънс“.

— Да, сър.

— Защо?

— Изпълнява много важна роля. Важен клон от СБ, сър. Винаги съм се интересувал от безопасността. И от сигурността на колонията. Чувствам, че е интересно и важно. Бих искал да помогна, ако мога, сър.

За момент насочиха слух към далечния вой на пожарните, идващ от хълма горе.

— Някое тъпо копеле пак е прекатурило някоя печка, — каза Смит кисело. — Благодаря ти, Боже, за дъжда.

— Ако всичко се окаже така, както ми докладва, ще кажа една-две думи на СИ.

Спектакълс Уу не можа да скрие радостта си!

— Да, сър. Благодаря, сър. Ах Там наистина е от моето село. Да, сър.

Те завиха в тясната уличка. Тълпи от купувачи, дюкянджии, продавачи на сергии под чадъри, или под брезентови навеси ги гледаха намръщено и подозрително. Смит бе най-известният и всяваше страх в Абърдийн.

— Ето го, сър, — прошепна Уу.

По предварително споразумение, Смит небрежно спря пред една сергия, привидно гледайки някакви зеленчуци. Собственикът изпадна в шок. Армстронг и Уу минаха покрай входа, завиха рязко и тримата се срещнаха. Цивилният детектив беше на мястото си и охраняваше единствения изход.

Отвътре жилището беше толкова мрачно и мръсно, колкото и отвън, с боклуци и смет на всяка площадка. Смит водеше и спря на третата площадка, разкопча кобура на пистолета си и направи една крачка встрани. Без да се колебае, Армстронг блъсна паянтовата врата и влезе бързо. Смит го последва веднага, а Спектакълс Уу нервно охраняваше входа. Стаята беше тъмна, със стари канапета и столове и стари, неприветливи пердета. Силен, сладникав мирис на опиум и готварска мазнина изпълваше въздуха. Една жена на средна възраст се вторачи в тях и изпусна вестника си. Двамата мъже се насочиха към вътрешните врати. Смит отвори една и видя разхвърляна спалня, следващата беше на мръсна тоалетна и баня, зад третата — още една спалня, натъпкана с четири неоправени легла. Отвори последната врата. Тя водеше към задръстена с мебели, мръсна, малка кухня. Ах Там се бе навела над куп съдове в отвратителна мивка. Тя се вторачи в него с празен поглед. Зад нея имаше още една врата. Отвори я рязко. Беше празна. По-скоро килер, отколкото спалня, без прозорци, с отвор за проветряване в стената и място само за малко легло без матрак и счупен скрин. По-спокоен, той се върна във всекидневната. Ах Там се тътреше след него. Всичко това не бе отнело повече от минута. Смит вдигна вестника и каза любезно:

— Съжалявам, че ви прекъснахме, мадам, но имаме заповед за обиск.

— К’во?

— Превеждай, Уу — нареди Смит и младият полицай повтори казаното и както предварително се уговориха, като че е преводач на двама полицаи — тъпанари, които не говорят кантонезки.

Устата на жената увисна отворена.

— Обиск! — тя изпищя. — Какво ще търсите? Ние се подчиняваме на закона. Моят съпруг работи за правителството и има важни приятели. Ако търсите свърталището за комар, то няма нищо общо с нас, а е на четвъртия етаж отзад. Не знаем нищо за мръсните проститутки от 16-ти, които откриха магазин и работят по всяко време, като принуждават останалите кул…