Джеймс Клавел - Търговска къща (Част I)

— Как се казваше? Синът на твоята господарка. Мъжът на снимката — повтаряше, опитвайки се да я обърка.

— Чу-той Уу, господине, вторият й син… Спомням си, когато беше изпратен от Нинг-ток в… в това отвратително място, в Благоуханното пристанище. Беше пет-шестгодишен и го изпратиха при един чичо и…

— Как се казваше чичото?

— Не знам, господине, никога не са ми казвали. Само си спомням, че майка му плака много, когато бащата го изпрати на училище… Може ли сега да си отивам, изморена съм…

— Когато ни кажеш истината.

— Казвам ви истината, всичко, всичко…

— Беше изпратен на училище в Хонконг? Къде?

— Не знам, господарката никога не ми е казвала, само на училище. След това тя го забрави, също и аз. И така беше по-добре, защото замина завинаги, знаете вторите синове винаги напускат…

— Кога Чу-той Уу се върна в Нинг-ток?

— Преди няколко години, когато баща му умираше. Тогава, се върна за пръв и последен път. Помня, че казах вече това. Снимката е оттогава. Майка му настояваше за тази снимка и плака, и го моли да остави една… Сигурно чувстваше ръката на смъртта, сега, когато баща му умря и тя остана сама… О, тя много плака, затова Чу-той я остави да вземе снимката, като добър син, и господарката ми бе толкова доволна…

— А чужденецът на снимката, кой е той?

Мъжът бе полуобърнат, не бе лесно да го разпознаеш, ако не го познаваш. Стоеше до колата, паркирана зад аптеката. Беше висок европеец, с измачкани дрехи, безличен.

— Не знам, господине, беше шофьорът, той откара Чу-той, но комитетът на селото и самият Чу-той му се поклониха много пъти. Говореше се, че е много важна личност. Беше първият чужденец, който някога съм виждала…

— А хората от другата снимка? Кои са те?

Тази снимка беше стара, полуизбеляла. Виждаха се двама самоуверени младоженци, в лошо скроени дрехи. Те гледаха тъжно в камерата.

— О, разбира се, това са бащата и майката. Не помните ли, че казах това? Толкова пъти го повторих. Той се казва Ток-линг Уу, а моята господарка — Фанг-линг…

— А изрезката?

— Не знам, господине. Беше залепена за снимката, затова я оставих там. Тя я беше залепила, затова я оставих. Какво ме интересуват чуждестранните глупости и драсканици…

Робърт Армстронг въздъхна. Пожълтялата изрезка, беше от китайски вестник, от Хонконг. Дата — 16 юли 1937 г., виждаха се трима младежи, изкарали изпитите си и получили стипендии от хонконгското правителство, за обучение в английското училище. Кар-шун Куок беше първият. Кар-шун беше официалното китайско име на Брайън Куок.

— Добре се справи, Робърт, — каза Крос, като го наблюдаваше.

— Така ли? — отвърна той безжизнено.

— Да, много добре. Ти дойде при мене веднага с доказателствата, следваше инструкциите, и сега нашият агент е заспал дълбоко.

Крос запали цигара и седна до бюрото.

— Радвам се, че изпи точно тази бира, която трябваше. Той заподозря ли нещо?

— Не, не мисля — Армстронг се опита да се съсредоточи. — Извинете ме, сър. Чувствам се мръсен. Бих… Бих искал да взема един душ. Извинете.

— Седни за една минута, моля. Да, трябва да си изморен. Тези неща са много изморителни.

„Иисусе — Армстронг искаше да извика от болка, — всичко това е невъзможно! Невъзможно е Брайън да е бил дълбоко прикрит агент, но всичко съвпада точно. Защо иначе ще има съвсем различно име, и различен акт за раждане. Защо ще има толкова внимателно измислено прикритие, че родителите му са убити в Кантон по време на войната от комунистите? Защо ще се връща в Нинг-ток тайно, като рискува всичко, внимателно обмисляно повече от тридесет години, освен ако собственият му баща наистина не умира? И ако всички тези факти са верни, тогава другите следват автоматично: че трябва да е бил в продължителен контакт с Мейнленд, за да разбере, за приближаващата смърт на баща си. Като групов началник в хонконгската полиция, за да му разрешат да влезе и излезе тайно в КНР трябва да е бил един от тях. Подготвян и възпитан през годините. Иисусе. Той щеше да стане помощник-комисар, дори комисар…“

— Какво предлагаш сега, Робърт? — попита Крос с мек глас.

Армстронг се върна в настоящето. Опитът му надмогна болката.

— Ще проверим всичко отначало. Ще открием връзката. Да. Баща му е бил малка брънка, но брънка в Нинг-ток, така че роднината в Хонконг, при който е бил изпратен, също е комунист. Те са направлявали Брайън в Англия, Канада, тук, навсякъде — толкова е лесно да се направи това. Толкова е лесно да подхранваш омраза. Толкова е лесно за един китаец да прикрива тази омраза. Не са ли те най-търпеливите и потайни хора на земята? Да, проверете всичко, и ще откриете връзката и истината.