Дейвид Морел: Първа кръв

Вцепенението беше достигнало до раменете на Рамбо, до пъпа му и той сякаш държеше револвера с две дървени чуканчета. Очертанията на Тийзъл долу се разтроиха, очите му светнаха, прицели се и разбра, че няма да има друг начин. Никакво безметежно плъзгане в нищото. Никакъв запален фитил, никакво самоунищожение. Оставаше единственият правилен път — в последно единоборство да се опита да убие Тийзъл. Очите и ръцете му не му се подчиняваха и той разбра, че едва ли ще го улучи. Но беше длъжен да опита. Ако пропуснеше, Тийзъл щеше да види блясъка от изстрела и да стреля натам. И тогава поне ще умра, след като сам опитал, помисли си той. Мъчеше се да натисне спусъка, прицелен в средния образ на Тийзъл. Цевта трепереше — така никога нямаше да го улучи. Но не можеше само да отбие номера. Трябваше да направи всичко възможно. Заповяда на пръста си да натисне спусъка, но пръстът му не се подчини и, докато се съсредоточаваше в натискането, револверът гръмна от само себе си. Какъв си некадърник. Той се изруга. Беше се надявал на истинско единоборство, а сега куршумът на Тийзъл щеше да го прониже, без да го е заслужил. Зачака. Трябваше да е дошъл вече. Примижа, за да вижда по-ясно и видя Тийзъл, проснат в един храст в подножието на могилата. Господи, беше го улучил. Господи, направи го без да иска, а вцепенението вече дотолкова го беше обзело, че никога вече нямаше да може да запали фитила. Какъв жалък край… Грозен и жалък. После смъртта го грабна, но не беше онзи вцепеняващ сън, черен и бездънен, който беше очаквал. По-скоро приличаше на онова, което беше очаквал от динамита. Само че идваше от главата му, а не от стомаха, не можа да разбере защо ставаше така и се изплаши. После, понеже единствено това му оставаше, той се отпусна, понесе се с него, експлодира през задната страна на главата си, катапултира в небето, между милиарди дъги, завинаги ослепителни и блестящи напред в пространството и си помисли, че ако продължи да се носи така, сигурно в края на краищата ще излезе, че е грешил и че ще види Бога.

Добре, мислеше си Тийзъл. Добре. Лежеше по гръб в храстите, възхищаваше се на звездите и за кой ли път се питаше, какво ли беше това, което го удари. Наистина, не можеше да разбере. Видя пламъка от револвера, падна, но падането беше плавно и меко, и той наистина не разбираше какво го беше ударило, не беше го почувствал, тялото му не беше откликнало. Започна да си мисли за Ана, след това спря, но не защото споменът за нея беше болезнен, а защото просто след всичко това тя вече нямаше никакво значение. Клонките на храсталаците запращяха под нечии приближаващи се стъпки. Момчето идва, помисли си той. Но приближава бавно, много бавно. Нищо чудно, нали е тежко ранено.

Но излезе, че е само Траутман, застана над него с глава, очертана на фона на небето, лицето и униформата му — блеснали от отражението на пламъците, но очите му оставаха тъмни.

— Как е? — каза Траутман. — Зле ли е?

— Не — каза той. — Всъщност, знаеш ли, че е приятно. Ако не мислиш до какво води в края на краищата. Каква беше тази експлозия? Като че ли беше другата бензиностанция.

— Аз бях. Сигурно си чул мен. Отнесох половината му глава с тази пушка.

— И как се чувстваш сега?

— По-добре, отколкото, когато знаех, че го боли.

— Това е добре.

Траутман изхвърли празната гилза от пушката и Тийзъл видя, как тя описа широка дъга във въздуха. Отново се сети за Ана и отново разбра, че това изобщо не го интересува. Сети се за къщата си на хълма, която бе поправил, и за котките, но никое от тези неща не го развълнува. Помисли си за момчето, преизпълни се с любов към него и секунда преди празната гилза да завърши пътуването си към земята, се отпусна и се успокои.

Беше мъртъв.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4841

Издание:

Дейвид Морел. Първа кръв

Редактор: Мария Спасова, 1991

© Иван Бянов, превод, 1991

© Христо Добаров, художник, 1991

c/o Jusautor, Sofia

Издателска къща „STN“, Велико Търново, 1991 г.

ДФ „Абагар“, печатница, Велико Търново

Цена 16 лв.

Copyright © 1972 by David Morrell

First blood

ISBN: 954–440–002–8

Пепър на английски означава пипер.

Траут на английски език означава пъстърва.