Дейвид Морел - Черна вечер

Кажете на Бен Грейди. Доведете го тук.

Обезпокоителната бележка бе като гравирана в паметта му, думите бяха така ясни и четливи, както когато бе отместил ужасения си поглед от труповете и ги бе прочел върху листчето в пластмасовото пликче, което Крейн му бе подал. КАЖЕТЕ НА БЕН ГРЕЙДИ. ДОВЕДЕТЕ ГО ТУК.

„Защо? — запита се Грейди. — Всичко, което ми каза Джеф снощи — десетте души, убити във фургона, мотивът за депресията на Брайън, — има смисъл. Брайън бе достигнал до границата на своята издръжливост. Обаче онова, което няма смисъл , е настояването му да се свържат с мен, да отида в лагера и да видя раншите от куршумите.“

Разумът му се разбунтува. Повдигна му се и той се наведе над мивката, пусна студената вода и наплиска няколко пъти лепкавото си от пот лице. Слезе залитайки по стълбите, влезе в кухнята, отпусна се тежко на масата и светлината на лампата, която светна, проряза очите му. „ Алка Зелцер 40 40 Лекарство против киселини в стомаха — Б.пр. – помисли си той. — Нуждая се от…“

Но поривът му секна, като видя купчината писма и поръчаните по пощата каталози на масата. Когато се бе прибрал снощи, беше грабнал несъзнателно пощата си от кутията, докато е ровил из джобовете си за ключа. Бе я захвърлил на масата, нетърпелив да отвори шкафа, където държеше бърбъна. А сега както се бе облакътил на масата, разпръсквайки пликовете и каталозите, откри, че се взира в адресирано до него писмо — едно от редките писма, които бе получавал, откакто Хелън и Джон бяха починали и роднините на жена му бяха спрели да му пишат.

Адресът на плика — БЕНДЖАМИН ГРЕЙДИ, 112 СИПРЕС СТРИЙТ, БОЗУЪРТ, ПЕНСИЛВАНИЯ — и пощенският код бяха надраскани с черно мастило. Нямаше адрес на подателя. Но Грейди разпозна лошия почерк. Беше го виждал доста често по съболезнователните картички, които бе получавал не само в дните и седмиците след смъртта на Хелън и Джон, но и през всичките месеци на изтеклата мъчителна година. Окуражаващи послания, постоянно съпричастие.

От Брайън. Пощенското клеймо бе отпреди четири дни. От петък.

Грейди грабна писмото и разкъса плика.

Скъпи Бен , започваше то и като капак на кошмара, който бе разбил на пух и прах пиянския му унес, новият кошмар го разсъни напълно. Грейди потръпна като прочете съобщението от своя прекрасен, благороден и упорито подкрепящ го приятел, който вече не бе сред живите.

Скъпи Бен,

Когато получиш това писмо, двамата с Бетси ще бъдем мъртви. Дълбоко съжалявам за скръбта и шока, които моите действия ще ти причинят. Не зная кое ще е по-лошо — първоначалния шок или дълготрайната скръб. И двете са ужасно бреме и аз се извинявам за това.

Ако телата ни бъдат открити преди да си прочел това писмо… Ако бележката, която смятам да напиша и да сложа в ръката си, когато натискам спусъка, не осъществи моето намерение… Ако нещо се обърка и не те повикат да дойдеш тук… Аз искам да дойдеш. Не за да видиш обвивките, в които са били душите ни. Не за да те измъчвам с нашите непрестойни останки. А за да съм сигурен, че ще видиш мястото, то е специално, Бен. То утешава.

Не мога да ти кажа как. Искам да кажа, че не желая. Трябва сам да откриеш. Ако събудя твоите надежди и те не се изпълнят, ще се чувстваш виновен, убеден, че ти не си го заслужавал, а последното нещо, което бих искал да ти причиня, е да увелича чувството ти за вина.

Въпреки това тази възможност трябва да се има предвид. Можеш да се окажеш невъзприемчив към това място. Не мога да го предскажа. Със сигурност сестра ми бе невъзприемчива. Имаше и други такива. Затова избирах внимателно. Приятелите ми, които загинаха в четвъртък, бяха малцината, които усещаха подкрепата, която дава това място.

Но сега те са мъртви и ние с Бетси не искаме да сме отново сами. Това е твърде много. Ужасно много. Наблюдавах те внимателно, Бен. И все повече и повече се притеснявах за теб. Имам подозрението, че вечер пиеш, за да заспиш. Знам, че страдаш колкото и ние с Бетси. Но ние имахме щастието да намерим утеха и се страхувам за теб.

Възнамерявах да те доведа тук много скоро. Мисля, че си готов. Смятам, че си възприемчив, че това място ще ти донесе радост. Затова оставих бележката с инструкцията щатската полиция да те извика тук. А сега — предполагам, — вече си го видял и трябва да ти кажа, че след като сляза до града, за да пусна това писмо, ще отида да се срещна с адвоката си.

Възнамерявам да променя завещанието си. Моят последен акт на съпричастност към теб ще бъде да ти оставя този лагер. Надявам се, че той ще облекчи страданията ти и ще ти донесе утеха и спокойствие. Ще разбереш какво имам предвид, ако си наистина възприемчив, ако си чувствителен, какъвто вярвам, че си.