Брайън Олдис - Краят на мрака (Нон-стоп)

— Можем да спасим кораба! — продължаваше той. — Има шансове това да ни се удаде, ако успеем да прекратим връзките между отсеците.

— По дяволите корабът! — развика се Марапер. — Не ни остава нищо друго, освен да се държим заедно, докато успеем да се измъкнем оттук.

— Вие няма да се измъкнете оттук! — отвърна категорично Фармър. — По-добре да разберете това навреме. Никой от нас не може да отиде на Земята. Това е едно безкрайно пътуване, полет, за който никога няма да има приземяване!…

Къмплейн се обърна към него рязко.

— Така ли мислиш? — попита с пресипнал, свит от напрежение глас.

— Не съм виновен аз — бързо отговори Фармър, почувствал някаква опасност. — Ситуацията е невероятно чудовищна. Тя е такава за всеки от вас. Корабът се намира на околоземна орбита и трябва да остане завинаги на нея. Така гласеше решението на Земното Правителство, когато беше създадено Малкото Куче за постоянен контрол на кораба.

Къмплейн гневно махна с ръка.

— Защо корабът трябва да остане тук? — умоляващо попита Уейън. — Това е толкова ужасно… Та нали ние сме хора от Земята. Страшното пътешествие до Процион и обратно е завършило, а ние по някакви непонятни причини все още го продължаваме. Не ми е ясно какво става на Земята, но нима хората не трябва да бъдат доволни от това, че ние сме се върнали? Щастливи? Възхитени?

— Когато корабът, или Голямото Куче, както на шега са го нарекли заради изпращането му до съзвездието Малко Куче, връщайки се от своето дълго пътешествие, най-после бил забелязан от телескопите, всеки жител на Земята е бил, както казахте, доволен, щастлив и възхитен.

Фармър замълча. Всичко това беше станало, преди да бъде роден, но той знаеше добре историческите факти.

— Към кораба били изпратени сигнали — продължи той, — но те останали без отговор. И все пак корабът се движел в посока към Земята. Това било съвсем необяснимо. Наистина ние вече сме били излезли от времето на технологичното развитие на цивилизацията, но земните жители много бързо реконструирали заводите и цяла флотилия от малки кораби потеглила към Голямото Куче. Те трябвало да установят какво се е случило на борда му. Скоростта на малките кораби била изравнена със скоростта на големия.

След това хората влезли в него и открили, че на кораба в резултат на далечна катастрофа цари Черен Век.

— Деветдневната зараза! — прошепна Уейън.

Учуден от това, че тя знае, Фармър кимна с глава.

— Не трябвало да се допусне корабът да продължи полета си — каза той, — защото по този начин би останал във вечно движение през галактическата нощ. Командната кабина била намерена в същото състояние, в което я виждате сега. Унищожена е, най-вероятно, от някакъв луд преди много поколения. Изключили двигателите, като прекъснали източника им на захранване, а самият кораб бил въведен на орбита около Земята. За буксир послужили малките кораби с гравитационни двигатели.

— Но защо нас са ни оставили на борда? — попита Къмплейн. — Защо не са ни взели на Земята, когато корабът е бил вече на орбита? Лаур, наистина това е отвратително, нечовешко!

Фармър поклати енергично глава.

— Нечовешко е било именно на кораба — каза той. — Разбирате ли, тези от екипажа, които са преживели епидемията, са се изменили физиологично. Новата белтъчина, прониквайки във всички клетки, е ускорила метаболизма.

Това ускорение е било незначително, но се е увеличавало с всяко поколение. Сега вие живеете четири пъти по-бързо, отколкото би трябвало.

Докато говореше това, в него се събуждаше огромно състрадание, но лицата на останалите все още бяха изпълнени с недоверие.

— Ти лъжеш, за да ни изплашиш — заяви Грег. Очите му святкаха между бинтовете.

— Аз не лъжа — каза Фармър. — Вместо нормалните за човека осемдесет години вие живеете само двадесет. Коефициентът на ускорение не се разпределя нормално във вашия живот. Вие твърде бързо се развивате като деца, а след нормалния период на зрелост старостта идва изведнъж.

— Но ние бихме открили това глупаво ускорение!… — застена Марапер.

— Не — възрази Фармър. — Не е било възможно да го откриете. Макар около вас да е пълно с признаци за това, вие не можете да ги забележите, защото нямате никаква база за сравнение. Например вие възприемате като нормално явление това, че един от четирите ваши цикъла сън-реалност е тъмен. Живеейки четири пъти по-бързо, вие не можете да забележите, че четири ваши дни, или цикли, представляват един наш ден. Когато корабът е бил все още в пълна изправност по пътя към Процион, от полунощ до шест часа сутринта светлината се е изключвала автоматично. Целта е била да се създаде впечатление, че е настъпила нощта. Това също е давало възможност на екипажа да поправя някои дребни повреди, които не могат да се избегнат. И този малък шестчасов интервал за вас представлява пълен ден.