Брайън Олдис - Краят на мрака (Нон-стоп)

— Трябва да отида при него — каза Гуина.

Обичаят родители и деца да живеят разделено, в критични моменти не се спазваше така строго, а и законът позволяваше посещаването на болните.

— Той бе за нас неоценим човек — церемониално произнесе Къмплейн.

Озбърт Бергъс в продължение на много сънища-видимост бе старши водач и смъртта му бе за племето значителна загуба, но независимо от това Къмплейн не показа желание да навести тъста си. Племето Грийн бе преуспяло в изкореняването на сантименталностите. Щом Гуина излезе, той тръгна към пазара да се види с оценителя на месо Ърн Рафъри и да разбере колко струва днес месото. По пътя мина край местата с оградени животни. Те бяха повече от натъпкани с домашни добичета, месото бе по-вкусно и нежно от дивечовото, донасяно от ловците. Рой Къмплейн не беше мислител и никак не успяваше да разреши парадокса: никога досега племето им не беше живяло така добре, никога досега плантациите им не даваха такава реколта, че даже обикновеният селянин ядеше месо всяка четвърта сън-видимост, но затова пък той, Къмплейн, беше по-беден откогато и да било. Ловуваше все повече, но хващаше все по-малко дивеч и много ловци, сблъскали се със същия проблем, захвърлиха занаята си и се захванаха с нещо друго.

Не успявайки да осмисли логическата връзка на ниските цени, които Рафъри бе поставил на дивеча, и изобилието от храна, Къмплейн си обясняваше печалното положение на нещата с това, че оценителят с неприязън се отнася към клана на ловците.

Къмплейн се промуши през тълпата, изпълваща пазара, и с не много почтителен тон викна на оценителя:

— Пространство за твоето „аз“.

— За твоя сметка — с готовност отвърна оценителят.

Той вдигна очи от листа, в който така се бе вдълбочил.

— Днес месото поевтиня, ловецо. Трябва да хванеш повече зверове, че да заработиш шест парчета.

— И така червата ми се обръщат! Когато те видях за последен път, ти твърдеше, че ще падне цената на зърното, негоднико!

— Изразявай се по-вежливо, Къмплейн, на мен твоето месо и даром не ми е нужно. Да, казах ти, че цената на зърното ще спадне, това е истина, но и цената на месото падна още повече.

Оценителят с удоволствие разтърси пищните си мустаци и се заля в смях. Няколко мотаещи се наблизо мъже се присъединиха към неговото веселие. Един от тях, нисък човечец на име Чин, от когото винаги вонеше, пред себе си имаше купчина кутии, които смяташе да продаде. С внезапен ритник Къмплейн ги помете и те полетяха на всички страни. С бесен рев Чин скочи да ги събира, като едновременно се сражаваше с тези, които сграбчиха внезапната плячка. От това зрелище Рафъри се разсмя още по-силно, но сега не над Къмплейн.

— Радвай се, че не живееш сред Носарите — все още смеейки се, го утеши Рафъри. — Тези хора творят истински чудеса. Те омагьосват с дъха си годните за храна животни и ги ловят с голи ръце, така че ловци съвсем не са им нужни.

С ловко движение на ръката той хвана мухата, която го бе захапала за врата.

— Освен това те са успели да се избавят от тези проклети насекоми.

— Глупости — намеси се един старец, който се промъкна през тълпата по-близо.

— Не спори напразно с мен, Ефи — каза оценителят. — Освен ако не цениш разходите си повече от доходите си.

— Това са глупости! — потвърди Къмплейн. — Няма да се намери такъв идиот, който да повярва, че има място без мухи.

— Затова пък аз прекрасно си представям място без Къмплейн! — произнесе Чин.

Той вече бе събрал кутиите си и сега страшно се пулеше на виновника за унижението си. Двамата се втренчиха един в друг, готови за бой.

— Е, дай му да разбере! — подкани Чин оценителят. — Покажи му, че аз не желая да виждам тук разни субекти, които ми пречат да се занимавам с работата си.

— Откога този помияр е заслужил повече уважение от ловеца? — обърна се към всички останали старият човек, наричан Ефи. — Казвам ви, лоши времена настават за племето. Щастлив съм, че няма да съм им свидетел.

Вместо отговор наоколо се разнесе бърборене, пълно с ехидност към старческата сантименталност.

Внезапно Къмплейн усети, че това обкръжение го е изморило, разблъска тълпата и си тръгна. Но забеляза, че старецът го последва, и внимателно му кимна с глава.

— Виждам всичко като на длан — с готовност заяви Ефи, явно желаейки да продължи тъжния си монолог. — Ние ставаме все по-слаби. Скоро никой няма да иска да напускаме Кабините и да сечем джунглите… Няма да имаме никаква цел, няма да има смели мъже, ще останат само лентяите и хвалипръцковците. После ще дойдат болестите, смъртта и нападенията на други племена. Виждам го така ясно, както и тебе, и там, където преди е бил лагерът на племето Грийн, отново ще израснат джунгли…