Брайън Олдис - Краят на мрака (Нон-стоп)

— Върви, сам знаеш къде, Рой, щом нямаш доверие на ръководството си. Ти си като жена, само гримасничиш и питаш. Ето какво мога да ти кажа: моите планове са така велики, че надхвърлят възможностите на твоя разум. Власт над кораба! Ето какво ми трябва, а не просто някоя глупост. Пълна власт над целия кораб. Ти даже не можеш да разбереш какво всъщност означава това!

— Не смятам да се отказвам — измърмори Къмплейн.

Той се беше объркал от войнствения вид на свещеника.

— Значи идваш с нас?

— Да.

Без да каже нито дума, свещеникът му стисна ръката, а лицето му просия.

— Е, сега кажи ми кои са те — напомни Къмплейн и сам се изплаши от избора си.

Марапер пусна ръката му.

— Спомни си старата поговорка, Рой: „Истината още никого не е направила щастлив.“ Скоро ще узнаеш. Но за твое добро, бих предпочел засега да не казвам това. Тръгването смятам да осъществим през следващия сън. Сега те напускам, защото ме чакат още много работи. На никого нито дума, разбра ли?

На вратата се спря, пъхна ръка в пазвата си, извади нещо и триумфално го размаха във въздуха. Къмплейн разпозна, че това е книга, принадлежала някога на Гигантите.

— Ето нашия ключ към победата! — театрално провъзгласи Марапер.

После той отново скри книгата в дрехите си и затвори вратата след себе си, като остави Къмплейн да стои изправен сред стаята си. В главата му безумстваха буйни мисли, които се въртяха в кръг и не водеха доникъде. Марапер беше свещеник, притежаваше знания, от които другите бяха лишени, и този същият Марапер би трябвало да бъде вожд, ако…

Той бавно се приближи до вратата и я отвори. Свещеникът беше изчезнал от полезрението и наоколо нямаше никого, освен брадатия художник Мелър, който, погълнат напълно от работа, с огромно търпение рисуваше на стената на коридора, а четката му често спохождаше разноцветните бои, намерени през миналия сън-видимост. Под ръката му на стената се оформяше огромна котка. Мелър бе така съсредоточен, че не забеляза Къмплейн, който тихичко се върна в помещението си.

Ставаше късно и Къмплейн си направи вечеря, но когато се наведе над чинията, тя беше почти празна. Нахрани се набързо, без да съобразява напълно какво върши, а когато отново надникна навън, Мелър продължаваше да рисува като обзет от транс. Затвори вратата и започна да си оправя постелята. Дръпна рязко сивото палто на Гуина, което продължаваше да си виси на закачалката, и го напъха в шкафа. Побърза да легне и се опита да заспи.

Неочаквано в стаята влетя сумтящият и задъхан Марапер. Хлопна вратата и се захвана с проклятия да дърпа плаща си, който се бе прищипнал.

— Скрий ме, Рой, бързо ме скрий! Престани да се пулиш, кретен такъв! Стани и вземи ножа си. Сега ще се домъкнат стражите и Цилак с тях! Гонят ме. Те насичат бедните стари духовници веднага щом ги настигнат…

Като викаше така, изтича до леглото на Къмплейн, дръпна го до стената и се опита да се намърда под него.

— Какво си направил? Защо те гонят? — запита Къмплейн. — Защо дойде именно тук да се криеш? Защо и мен ме забъркваш в това?

— Тук няма никакви подлости, просто те чувствам най-близък, а краката ми не са приспособени за бягане. Животът ми е в опасност.

Докато казваше това, Марапер нервно се озърташе, сякаш търсеше по-добро скривалище, но, изглежда, се увери, че няма да намери, и се закри със спуснатия край на одеялото.

— Те сигурно са забелязали как съм влязъл тук — простена той. — Работата не е в моя живот, а във великия план, който се канех да осъществя. Аз споделих това с един страж, а този скот побягна право при Цилак!

— Но защо аз… — раздразнено започна Къмплейн, но веднага замълча, като дочу внезапния шум в коридора.

Вратата се разтвори с такава сила, че едва не излетя от пантите и не смачка ловеца, който се намираше до нея. Той закри лице с ръце, залюля се и се загърчи на пода, като направи вид, че е пострадал жестоко.

А през пръстите си гледаше Цилак, дясната ръка на Грийн и първи кандидат за поста на сегашния им ръководител. Цилак влетя в стаята, с ритник затвори вратата и презрително се взря в ловеца.

— Престани да се гърчиш! — изрева той. — Къде е свещеникът? Видях как той влезе тук…

Той се обърна, като държеше в ръката си готов парализатора, но в същия миг Къмплейн сграбчи дървената масичка на Гуина и замахна с всички сили към черепа на Цилак. Раздаде се така милият за ушите трясък на трошени дърва и череп и бъдещият шеф рухна на пода. Още не бе успял да падне, когато Марапер се оказа на крака. Наежи се и от напрежение се озъби, след което нанесе и втори удар, но този път с тежкия нар.