Дмитрий Глуховски - Здрач

— Сега ще се събудя!

— Не съм и очаквал, че този разговор ще бъде лесен — уморено рече той. — Не зная дори как да ви убедя, че да се събудите където и да било, освен в моя сън — той направи малка пауза, за да ми даде да почувствам целия смисъл на тези думи, — просто няма да стане. Даже нещо по-лошо, аз самият не мога да дойда на себе си, затова ние с вас сме обречени да общуваме помежду си.

— Как целият този безграничен, многопластов, неописуемо разнообразен свят, включващ всичките мои познати и мен самия, може да се събере във вашата черепна кутия? — постарах се аз да придам на гласа си иронична интонация, но в най-отговорния момент гласът ми изведнъж ми изневери и премина във фалцет.

— А във вашата значи ще се побере, така ли? — язвително попита той.

— Е, добре, да допуснем за част от секундата, че вие сте прав, че просто си правя шега с вас. И къде тогава са доказателствата, че този свят е създаден от вашето въображение?

— Ако той беше плод на въображението ми, би било само половин беда. За нещастие, аз попаднах в подземията на подсъзнанието. Нима мислите, че сериозно бих си въобразил, че съм Ицамна и бих написал на вратата си „Бог“? Съгласете се, че това е най-малкото нескромно…

— Бягате от отговора!

— Е, добре. Между другото, пушите ли? Ще ми правите ли компания? — той се наметна с палтото и с жест ме покани след него на стълбищната площадка. — На мен по принцип ми е забранено, но вие няма да кажете на никого…

Той запали с кибрит и с удоволствие си дръпна от евтината цигара, после изпитателно ме огледа.

— Да вземем поне пирамидата на маите с мумията на вожда — и това — на Червения площад! Нима това не ви изглежда като пълен абсурд? Макар че, от друга страна, откъде да знаете, какво се намира там в действителност…

— Но това е Мавзолеят! — възразих аз; на мен самия, упоен от дневника на Каса дел Лагарто ми се случи да го взема за индиански храм, но нали успях да дойда на себе си.

— Обаче, ако не бях свързал живота си с изучаването на цивилизацията на маите, той не би се оказал там! Цялата работа е в това, че докато учех за инженер-конструктор, взех участие в конференцията на социалистическата младеж в Мексико.

Гледах го, сякаш е безумец.

— Бях най-добрият студент на курса. Поканиха ме на събеседване в КГБ и срещу съгласието ми за сътрудничество с тях, лично за мен приповдигнаха желязната завеса. Посъветваха ме да уча испански и след половин година отлетях за Ню Мексико.

При споменаването на КГБ моето лице явно едва забележимо трепна, защото той се прекъсна и предизвикателно каза:

— И не си мислете, че съжалявам за сътрудничеството с Комитета. Сега всички ги хулят, но те са направили доста полезни неща. И ако днес някой в нашата страна може да въведе ред, това са само те.

Но аз вече се бях окопитил и нямах намерение да се впускам в спорове. Играта не си струваше патроните; искаше ми се само да ми доразкаже историята си с маите.

— Организаторите на конгреса решиха да ни организират малка културна програма — закараха ни на екскурзия до Ушмал. Всички знатни трактористи, доячки и миньори се накатериха по пирамидите тичешком и се върнаха в автобуса, а мен там сякаш гръм ме удари. Ходя, снимам, разглеждам всичко — час, втори и не мога да се откъсна. Вече ме бяха загубили, едва не ме оставиха в развалините. Върнах се в града, накупих си книги по индианска история, четох с речник и вече когато се връщахме, разбрах, че със самолети повече няма да мога да се занимавам. С нищо повече няма да мога да се занимавам освен с маите. Съвършено потресаваща цивилизация и поразително слабо изучена. Буквално загадка върху загадката. Да вземем поне необяснимия й крах — и то, когато е била на върха. Дори писмеността не беше разшифрована. Някои специалисти направо смятаха йероглифите им за декоративни орнаменти. Маите тогава все още търсеха своя Шамполион 42 42 Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832) — фр. учен полиглот, основател на египтологията, дешифрирал йероглифите на древните египтяни. — Б.пр. и аз си поставих задачата аз да стана такъв. Започнах да уча за историк, да се занимавам с криптография, с лингвистика — с всичко, което ми помагаше да разбера йероглифите на маите. Заложих целия си живот в това и преуспях.

— Вие ли разчетохте писмеността им?

Старецът успя да ме озадачи: нито Ягониел, нито Кюмерлинг нито дума не споменаваха за Кнорозов. Той ли пак лъжеше, или аз съм чел невнимателно?

Той кимна с достойнство.