Морис Дрюон - Законът на мъжете

Камбаните на двадесетте църкви и четиридесет и двата манастира биеха за утринна. Разстоянията бяха кратки в този град със скупчени къщи, наброяващ двадесетина хиляди жители, половината от които се занимаваха с търговия за култа, а другата половина бяха отдадени на култа към търговията. Кардиналът скоро пристигна в жилището на консула Варе, у когото бе отседнал граф дьо Поатие.

Граф дьо Поатие привършваше сутрешния си тоалет, когато неговият шамбелан му извести за посещението на кардинала.

Много висок, много слаб, с щръкнал нос, нападали на къси кичури над челото коси, навити на руло отстрани, със свежа кожа, каквато човек има на двадесет и пет години, младият принц стана да посрещне монсеньор Дюез и целуна почтително пръстена му.

Трудно би могло да се срещне по-голям контраст, по-забавно различие, както между тези двама души, единият от които извикваше представа за стар пор, излязъл от дупката си, а другият за чапла, крачеща надменно през блатата.

— Въпреки ранния час, монсеньор, пожелах неотложно да присъединя молитвите си за сполетялата ви загуба.

— Загуба? — сепна се леко Филип дьо Поатие. Помисли си най-напред за жена си Жана, която бе оставил в Париж, бременна в осмия месец.

— Виждам, че съм постъпил добре, като дойдох да ви предупредя — поде Дюез. — Кралят, брат ви, е умрял преди пет дни. Държането на Филип не издаде нищо. Само дишането му стана малко по-дълбоко. Нищо не се четеше и по лицето му — нито изненада, нито вълнение, нито дори нетърпение да узнае повече подробности.

— Благодаря ви за усърдието, монсеньор — отвърна той. — Но как сте получили подобно известие… преди мен?

— Чрез месир дьо Бувил, чийто пратеник е препускал с пълна скорост, за да ви предам тайно това писмо.

Граф дьо Поатие разпечата плика и прочете писмото, като го доближи до носа си, защото беше късоглед. И сега не издаде с нищо чувствата си. Само сгъна писмото, след като го прочете, и го пъхна под дрехата си. После остана известно време безмълвен.

Кардиналът също мълчеше, привидно от уважение към скръбта на принца, макар той да не изглеждаше особено натъжен.

— Бог го избавя от мъките на ада — каза най-сетне граф дьо Поатие, сякаш в отговор на набожната поза на прелата.

— О!… Ада… — прошепна Дюез. — Няма що. Да се помолим на бога. Мисля си и за горката кралица Клеманс, която израсна пред очите ми, когато бях при неаполския крал. Толкова нежна, толкова безупречна принцеса!…

— Да, много е жалко за снаха ми — съгласи се Поатие.

В същото време той мислеше: „Луи не е изказал никакво желание относно регентството. Според това, което ми пише Бувил, чичо ни Валоа вече предявява въображаемите си права.“

— Какво ще правите, монсеньор? Веднага ли ще заминете за Париж? — попита кардиналът.

— Не зная. Не зная още. Ще почакам да бъда осведомен по-обстойно. Ще бъда на разположение на кралството.

Бувил не скриваше в писмото си, че е желателно да се върне. И като по-възрастен от двамата братя на покойния крал, и като пер, мястото му явно беше в Париж, когато ще се разисква регентството. Друг вече би дал заповед да оседлаят конете.

Но Филип дьо Поатие изпитваше неохота и едва ли не отвращение при мисълта да напусне Лион, без да е завършил започнатото.

Най-напред той искаше да сключи годежния договор между третата си дъщеря, почти петгодишна, и „престолонаследничето“ на графство Виеноа, малкия Гиг, който беше на шест години. Той бе уговорил съвсем наскоро този брак в самата Виеноа с престолонаследника Жан II дьо ла Тур дю Пен и престолонаследничката Беатрис, сестра на кралица Клеманс. Изгоден съюз, който ще изравни влиянието на френската и на Анжуйско-сицилийската династия. Тържествената размяна на подписи щеше да стане няколко дни по-късно.

— И особено предстоящият избор на папа. Няколко седмици вече Филип дьо Поатие обикаляше Прованс, Виеноа и Лион, за да срещне един след друг двадесет и четирите разпръснали се кардинали, уверяваше ги, че инцидентът в Карпантра няма да се повтори, че над тях няма да бъде упражнено никакво насилие, даваше на мнозина от тях да подразберат, че могат да имат известни шансове, пледираше за престижа на вярата, за достойнството на Църквата и интереса на държавите 1 1 Повечето автори смятат, че в конклава през 1314–1316 г. са участвували двадесет и трима кардинали. Ние смятаме, че са били двадесет и четирима. „Римската“ партия е включвала шестима италианци: Джакобо Колана, Пиетро Колона, Наполеон Орсини, Никола Алберти де Прато, Франческо Каетани, Джакобо Стефанески-Каетани; един неаполитанец Гийом дьо Лонжи и един испанец, Лука де Флеско (наричан понякога Фиески), кръвен роднина на краля на Арагон. Тези кардинали били въздигнати в кардиналски сан преди папа Климент V, преди преместването на седалището на светия престол в Авиньон. Останалите кардинали били ръкоположени от папа Климент V. „Провансалската“ партия включвала: Гийом дьо Мандагу, Беранже Фредол Стария, Беранже Фредол Младия, Жак Дюез и нормандците Никола дьо Фреовил и Мишел дю Век. И най-сетне гасконците, десет на брой, били Арно дьо Пелагрю, Арно дьо Фужер, Арно Нувел, Арно д’Ош, Ремон-Гийом дьо Фарж, Бернар дьо Гарв, Гийом-Пиер Годен, Ремон дьо Гот, Витал дьо Фур и Гийом Тест. .