Морис Дрюон - Законът на мъжете

— А не бихте ли били самият вие, монсеньор, превъзходен папа?

Те неволно се усмихнаха сдържано: старецът едва ли не с бащинска обич, а младият мъж с дружелюбно уважение.

— Ще ви бъда признателен, ако запазите в тайна важната вест, която ми донесохте, докато не бъде официално потвърдена.

— Така и ще постъпя, монсеньор, във ваша угода.

Останал сам, граф дьо Поатие размисли само няколко секунди. Той извика шамбелана си.

— Адам Ерон, никой ли пратеник не е пристигнал от Париж? — попита го той.

— Не, монсеньор.

— В такъв случай заповядайте да затворят всички врати на Лион.

В онази сутрин жителите на Лион бяха лишени от зеленчуци. Колите на градинарите бяха задържани извън града и домакините протестираха пред празните сергии. Мостът, който прекосяваше Сона, беше преграден от войската. Както не можеше да се влезе в Лион, така и не можеше да се излезе от него. Италиански търговци, пътници, странствуващи монаси се трупаха ведно със зяпльовци и безделници около вратите и искаха обяснения. Стражата отговаряше неизменно: „Заповед на граф дьо Поатие!“ с надменния и важен вид, който си придават органите на властта, когато трябва да дадат обяснение за мярка, чиято причина е неизвестна и на самите тях.

— Но имам болна дъщеря във Фурвиер!…

— Складът ми в Сен-Жюст изгорял вчера вечерта!…

— Байито на Вилфранш ще ми наложи запор, ако не му платя днес данъка си! — викаха хората.

— Заповед на граф дьо Поатие!

А когато навалицата ставаше много голяма, кралските сержанти заплашваха с тоягите си. В града се носеха странни слухове.

Едни уверяваха, че щяло да има война. Но с кого? Никой не можеше да каже. Други твърдяха, че през нощта избухнало кърваво стълкновение близо до манастира на августинците между войниците на краля и хората на италианските кардинали. Чули тропот на коне. Уточняваха даже броя на убитите. Но при августинците всичко беше спокойно.

Архиепископ Пиер Савойски беше много неспокоен. Той се питаше дали не се готви преврат, за да го принудят вероятно да се откаже в полза на архиепископа на Санс от сана си примат на галите, единствената привилегия, която бе успял да запази, след като Лион бе станал подвластен на френската корона през 1312 година 2 2 До средата на XII век град Лион бил подвластен на графовете дьо Форез и дьо Роанез, под чисто номиналния суверенитет на германския император. След 1173 г., тъй като императорът признал суверенни права на лионския архиепископ, примат на галите, Лионската област била отделена от Форез и духовната власт управлявала града, като имала право на собствено правосъдие, войска и монети. Този режим не се нравел на могъщата лионска община, съставена главно от граждани и търговии, които в продължение на цял век се борели за освобождението си. След много неуспешни бунтове те се обърнали към крал Филип Хубави, който взел град Лион под свое покровителство през 1292 г. Двадесет години по-късно, на 10 април 1312 г., по силата на договор, сключен между общината, архиепископството и краля, Лион бил присъединен окончателно към Франция. . Беше изпратил един от канониците си за новини, ала той се бе натъкнал у граф дьо Поатие на един много любезен, но ням щитоносец. И архиепископът очакваше да получи ултиматум.

Сред кардиналите, настанени в различни религиозни институции, тревогата не беше по-малка и граничеше едва ли не с паника. Не бяха забравили случилото се в Карпантра. Но как биха избягали този път? Емисари прибягваха от августинците до кордилиерите и от якобинците до картезианците. Кардинал Каетани бе изпратил спешно своя доверен човек, абат Пиер, при Наполеон Орсини, при Алберти де Прато, при Флиско, единствения испанец, за да каже на прелатите:

— Виждате ли? Оставихте се граф дьо Поатие да ви подведе! Той ни се закле, че няма да ни притеснява и че дори няма да има нужда да бъдем в затворено помещение, за да гласуваме, че щели сме да бъдем съвършено свободни. А сега ни затваря в Лион.

Самият Дюез бе посетен от двама свои провансалски колеги — кардинал дьо Мавдагу и по-възрастния Беранже Фредол. Но Дюез се престори, че е бил погълнат от научните си занимания и не е в течение на нищо. В същото време, в една килия близко до покоите му, Гучо Балиони спеше като пън и през ум не му минаваше дори, че е породил подобно вълнение.

Цял час вече консулът Варе и трима негови колеги, дошли да поискат обяснение от името на „синдикала“ в града, чакаха в преддверието на покоите на граф дьо Поатие.