Морис Дрюон - Законът на мъжете

В кралските или княжеските семейства било прието в онази епоха децата да имат няколко кръстници. Техният брой понякога стигал до осем души. Така например Шарл дьо Валоа и Гоше дьо Шатийон били и двамата кръстници на Шарл дьо ла Марш, третия син на Филип Хубави. Мао била кръстница на същия принц, както и на много други деца от кралското семейство. Така че в назначението й да бъде кръстница на посмъртно роденото дете на Луи X, нямало нищо изненадващо: ако не била избрана за кръстница, щяло, напротив, да се изтълкува като немилост.

В онази епоха децата се кръщавали винаги на следващия лен след раждането им.

Когато някое новородено изглеждало неразположено, не то, а дойката поглъщала съответните лекарства.

Рицарите придружители, създадени от Филип V в началото на царуването му, били назначавани от краля, за да го придружават и съветват. Те трябвало да го съпътствуват при пътуваъиятаму, но не всички заедно.

Между тях фигурирали близки роднини на краля, като например Шарл дьо Валоа, граф д’Еврьо, граф дьо Ла Марш, граф дьо Клермон, висши благородници като графовете Форез, Булон, Савоа, Сен-Пол, Сюли, Аркур и Коменж, висши кралски служители като конетабълът, маршалите, началникът на стрелците с арбалети, както и други някои лица, членове на тайния кралски съвет и на „управляващия съвет“, легисти, служители на държавното съкровище, буржоа, въздигнати в благородници и лични приятели на краля. Между тях се споменават имената на Мил дьо Ноайе, Жиро Гет, Ги Флоран, Гийом Флот, Гийом Куртьоз, Мартен де Есар, Ансо дьо Жоенвил.

Те били предшественици на благородниците на кралската спалня, учредени от Анри III, които запазват функциите си до Шарл X.

Внезапното разточителство на кралица Клеманс след трагичното раждане, което като че ли предизвикало известно умствено разтройство, постепенно се засилвало. Папа Йоан XXII, винаги покровителствено настроен спрямо Клеманс в качеството й на Анжуйска принцеса, бил принуден още през месец май следващата година да смъмри с писмо младата вдовица и да я подкани да живее скромно, девствено и смирено, да избягва всяко излишество на трапезата си, да бъде скромна в разговора и дрехите си и да не се показва само в компания на млади хора. Същевременно той се застъпвал пред Филип V да определи издръжка на Клеманс като вдовица на крал и това не му се удало лесно.

Папата още няколко пъти писал на Клеманс, за да я посъветва да намали прекомерните си разходи и да я помоли настойчиво да уреди задълженията си, особено към банкерите Барди във Флоренция. Най-сетне през 1318 г, тя се оттегля за няколко години в манастира Сент-Мари дьо Назарет близо до Екс-ан-Прованс. Но преди да постъпи там, била принудена да заложи всичките си скъпоценнвсти, за да удовлетвори изискванията на кредиторите си.

След избора на Юг Капет шестимата най-високопоставени благородници в кралството — трима херцози и трима графове — били: Бургундският граф, Нормандският херцог, Гиенският херцог. Шампанският граф, Фландърският граф и Тулузкият граф. Те били считани перове (тоест равни) на краля. Редом с тях имало и шестима перове духовници, трима от които архиепископи-херцози и трима епископи-графове.

Пет века по-късно, на 21 март 1817 г. речта си пред камарата на перовете във връзка с един финансов закон Шатобриан се позовал на този декрет на Филип Дългия, издаден през 1318 г. и обявязащ кралските владения за неотчуждаеми.