Морис Дрюон - Законът на мъжете

— Великият и могъщ феодал граф…

Точно в този миг в кораба проехтя висок и властен глас:

— Спри, архиепископе! Не слагай короната върху главата на този узурпатор! Дъщерята на Луи Свети ти повелява това!

Вълна на смущение премина сред присъствуващите. Всички глави се обърнаха натам, откъдето някой бе извикал. Хората на естрадата и свещенослужителите, извършващи обреда, размениха тревожни погледи. Тълпата отстъпи, за да направи някому път.

Заобиколена от няколко феодали, една жена, висока на ръст, с все още красиво лице, твърда брадичка, светли гневни очи, малка диадема и вдовишки воал върху гъстите почти бели коси, се отправи към хора. Някои шепнаха по пътя й: — Графиня Анес. Тя е!

Протягаха шии, за да я зърнат. Учудваха се, че е запазила хубавата си осанка и твърдата си походка. Тъй като тя беше дъщеря на Луи Свети, представата за нея бе свързана с най-далечното минало. Смятаха я прародителка, грохнала сянка в един бургундски замък, а ето че внезапно изникваше такава, каквато беше в действителност, петдесетгодинша жена, все още изпълнена с енергия и жизненост.

— Спри, архиепископе! — повтори тя, когато беше вече само на няколко крачки от олтара. — А вие всички, слушайте!… Прочетете, Мело! — прибави тя, като се обърна към съветника си, който я придружаваше. Гийом дьо Мело разгъна един пергамент и зачете: „Ние, високоблагородната Анес Френска, Бургундска херцогиня, дъщеря на нашия господар крал Луи Свети, от наше име и от името на сина ни много благородния и могъщ херцог Йод, се обръщаме към вас, барони и феодали, присъствуващи тук или намиращи се извън кралството, за да не допуснем да бъде признат за крал граф дьо Поатие, който не е законен наследник на короната, и да настоим коронацията да се отложи, докато, бъдат признати правата на госпожа Жана Френска и Наварска, дъщеря и наследница на покойния крал и на нашата дъщеря.“

Тревогата върху естрадата се засили, а от дъното на църквата почна да долита застрашителен ропот. Тълпата се сгъсти.

Архиепископът като че ли се чудеше какво да прави с короната, защото не знаеше дали да я положи върху олтара, или да продължи церемонията.

Филип стоеше неподвижен, гологлав, безпомощен, натежал от четиридесетте ливри злато и брокати, с ръце, заети от Властта и Правосъдието. Никога не беше се чувствувал по-лишен от опора, по-застрашен, по-сам. Някаква желязна ръкавица бе стиснала сърцето му. Спокойствието му беше страшно. Ако направеше само един жест, ако отвореше уста в този миг, ако започнеше спор, щеше да предизвика смут, а може би и собствения си провал. Той остана застинал под бронята на одеждите си, сякаш битката се водеше някъде под него. Чуваше шушукането на църковните перове:

— Какво трябва да направим?

Прелатът на Лангър, който не беше забравил оскърблението, нанесено му още при ставането на краля от леглото, беше на мнение, че церемонията трябва да се преустанови.

— Да се оттеглим и да обсъдим — предложи някой друг.

— Не е възможно. Кралят вече е помазан от господа, той е крал. Коронясайте го — настояваше епископът на Бове.

Графиня Мао се наведе към дъщеря си Жана и й прошепна:

— Мръсница! Заслужава да пукне само заради това! С тежките си клепачи конетабълът направи знак на Адам Ерон да продължи поименното извикване.

— Великият и могъщ феодал граф дьо Валоа, кралски пер — произнесе шамбеданът.

Цялото внимание се пренесе върху чичото на краля. Ако той се отзовеше на повикването, Филип бе спечелил, защото Валоа му донасяше гаранцията на перовете лаици, на действителната власт. Откажеше ли, Филип беше изгубен.

Валоа не бързаше, а архиепископът явно очакваше неговото решение.

Тогава Филип все пак леко помръдна. Той обърна глава към чичо си. Погледът, който му отправи, струваше сто хиляди ливри. Бургундия никога нямаше да плати толкова.

Бившият константинополски император се изправи със сгърчено лице и застана зад племенника си.

„Колко добре сторих, че не се циганих с него!“ — помисли си Филип.

— Благородна и могъща госпожа Мао, графиня д’Артоа, кралски пер — извика Адам Ерон.

Архиепископът повдигна тежкия златен обръч с кръст в челната част и най-сетне произнесе:

Coronet te Deum.

Един от перовете лаици трябваше веднага да поеме короната, за да я държи над главата на суверена, а другите перове трябваше само да я докоснат символично с пръст. Валоа протегна вече ръка, но Филип го спря със скиптъра си.

— Вие, майко, дръжте короната — каза той на Мао.