Морис Дрюон - Законът на мъжете

Жак Дюез (папа Йоан XXII) кодифицира този обичай и го въвежда на общо основание в църквата с книгата си за таксите и с учредяването на светото опрощение.

Вули са били издавани не само на членовете на духовенството. Предвидени са били такси и за миряни. Тарифите били изчислявани в монети, възлизащи на шест ливри.

Така например отцеубийството, братоубийството или убийството на роднина между светски лица било облагано с такса от тридесет до четиридесет ливри, също както и кръвосмешението, изнасилването на девица или кражбата на ритуални предмети. Съпруг, нанесъл побой на жена си или принудил я да абортира, е бил принуден да внесе в църквата тридесет и шест ливри, а ако е оскубал и косите на жена си — четиридесет и две. Най-висока глоба — сто шестдесет и две ливри, се предвиждала за подправяне на писмо, носещо подписа на папата.

С течение на времето, успоредно с обезценяването на парите, размерът на тези такси се увеличавал.

Но, още веднъж повтаряме, не ставало дума да се откупи опрощението: сумата била заплащана при регистрирането, за да се издаде удостоверение.

Безбройните памфлети, посветени на тази практика и разпространявани след Реформата, за да подронят авторитета на римската църква, се основавали на това умишлено недоглеждане.

Братята молители или доминиканците били наричани също яковити по името на църквата св. Яков (Сен-Жак) в Париж, която им била дадена и около която установили своята община.

Лионският манастир, в който се състоял конклавът през 1316 г., бил изграден през 1236 г. върху земите зад дома на тамплиерите. Всички сгради на манастира се простирали от сегашния площад на яковитите до площада Белкур.

Обикновено забравят първоначално изборния характер на монархията на Капетите, който е предшествувал наследствения й характер или най-малкото е съществувал успоредно с него.

При внезапната смърт на последния представител на каролингите, Луи Безделния, умрял едва двадесетгодишен, след като царувал само няколко месеца, с избор бил определен за крал Юг Капе, френски херцог и син на Юг Велики.

Юг Капет тутакси приобщил към трона сина си Робер II, като накарал да го изберат за негов наследник и да го коррнясат същата година, когато бил коронясан самият той. Така станало и при кралете след него. Щом първородният кралски син бил определен за евентуален наследник, перовете трябвало да ратифицират избора му и новоизбраният бил коронясван още докато баща му бил жив.

Филип Август пръв скъсва с традицията на предварителното избиране на наследник. Той не ценял особено възможностите на сина си и навярно не искал да управлява заедно с него. Луи VIII взел короната след смъртта на Филип Август на 14 юли 1223 г. също както би наследил феодално владение. Именно на тази дата френската монархия става действително наследствена монархия.

В изследванията на родословието на френските крале често се дава името Луи на сина на Филип V, роден през юли 1316 г. Но в отчетите на Жофроа дьо Фльори, ковчежник на Филип Дългия, отчети, които Жофроа почва да води същата година (той поема длъжността си на 12 юли), детето е споменато под името Филип.

Други изследователи на френското родословно дърво споменават за двама синове на Филип V, единият от които се родил през 1315 г., което ще рече, че той бил заченат, докато Жана Бургундска била затворена в Дурдан. Това изглежда доста невероятно, след като се знае какви усилия е положила Мао, за да сдобри дъщеря си и зет си. Детето, плод на това сдобряване, е получило вероятно, както е изисквал обичаят тогава, поне две имена, носени често в семейството.

Между другото Бланш Кастилска взела властта доста трудно. Макар определена с декрет на крал Луи VIII., съпруга си, за наставница и регентка, Бланш се сблъскала с енергечната съпротива на едрите васали.

„Чуйте, сеньори барони.

Франция е съвсем изродена,

щом на жена е поверена.“ — писал Юг дьо ла Ферте.

Но Бланш Кастилска била жена с доста по-различна закалка, отколкото Клеманс Унгарска. Освен това тя била царица вече цели десет години и била родила дванадесет деца. Тя преодоляла съпротивата на бароните благодарение на подкрепата на граф Тибо дьо Шамлан, когото й приписват за любовник.

Традиционните възгласи, които бележели началото на един турнир.

Мао съставила подробен опис на кражбите и нанесените й щети в замъка Езден. Описът съдържал сто двадесет и девет точки. Тя завела дело пред Парижкия съд за възстановяване на щетите и с присъдата, издадена на 9 май 1321 г., била отчасти обезщетена.