Лоръл Хамилтън: Кървави кости

Можех ли да го направя?

— Наистина не знам, Бърт.

— Това не е „не“ — на лицето му бе изписано жадно, очаквателно изражение.

— Трябва да са ти предложили купчина пари — отвърнах аз.

Той се усмихна.

— Наддаваме за проекта.

— Какво правим?

— Изпратили са пакета до нас, до компанията „Възкресение“ в Калифорния и до „Искрата на живота“ в Ню Орлиънс.

— Предпочитат да ги наричат Elan Vital 1 1 Искрата на живота (фр. ез.) — Б.пр. , а не с английския израз — обадих се аз. Честно казано, звучеше повече като салон за красота, отколкото като фирма за съживители, но никой не ме беше питал. — И какво? Предложилият най-ниска оферта печели?

— Планът им е такъв.

Изглеждаше твърде доволен от себе си.

— Какво? — попитах аз.

— Нека ти повторя фактите — каза той. — В страната има колко, трима съживители, които могат да вдигнат толкова старо зомби без човешко жертвоприношение. Ти и Джон сте двама от тях. Включвам и Филипа Фрийстоун от „Възкресение“ в сметките.

— Вероятно.

Той кимна.

— Добре. Може ли Филипа да вдигне зомби без име?

— Няма как да знам. Джон може. Вероятно и тя също.

— Може ли тя или пък Джон да вдигнат някого от купчината омешани кости, не от онези в ковчега?

Това ме накара да се замисля.

— Не знам.

— Някой от тях има ли шанс да вдигне цялото гробище? — взираше се в мен много спокойно.

— Твърде много се наслаждаваш на ситуацията.

— Просто отговори на въпроса, Анита.

— Знам, че Джон не може да го направи. Не смятам, че Филипа е на нивото на Джон, така че не, не могат да го направят.

— Смятам да вдигна залога — каза Бърт.

Разсмях се.

— Да го вдигнеш?

— Никой друг не може да го направи. Никой, освен теб. Те се опитват да се отнесат с това като с всеки друг строителен проблем. Но пък няма да има други предложения, нали?

— Вероятно не — отвърнах аз.

— В такъв случай ще ги прекарам — отвърна той с усмивка.

Поклатих глава.

— Алчно копеле.

— Ще получиш дял от таксата, нали знаеш.

— Знам — спогледахме се. — А какво ще стане, ако се опитам и не успея да ги вдигна за една вечер?

— Е, в крайна сметка ще можеш да ги вдигнеш, рано или късно, нали?

— Вероятно — изправих се и взех чашата си с кафе. — Но не бих харчила чека, докато не приключа със задачата. Отивам да поспя.

— Искат предложението тази сутрин. Ако приемат условията ни, ще те откарат с частен хеликоптер.

— Хеликоптер? Знаеш, че мразя да летя.

— За толкова пари ще летиш.

— Страхотно.

— Бъди готова да потеглиш на момента, щом получиш предупреждение.

— Не прекалявай, Бърт — поколебах се на вратата. — Нека да взема Лари с мен.

— Защо? Ако Джон не може да го направи, то Лари определено няма да може.

Свих рамене.

— Може би не, но има начини да обединим силите си по време на вдигането. Ако не мога да се справя сама, може пък да успея да получа допълнителна сила от нашия чирак.

Той ме изгледа замислено.

— Защо не вземеш Джон? Двамата заедно със сигурност можете да го направите.

— Само ако той доброволно ми отдаде силата си. Мислиш ли, че ще го направи?

Бърт поклати глава.

— Ще му кажеш ли, че клиентът не го е искал? Че си го предложил на клиента, но той е поискал мен?

— Не — отвърна Бърт.

— Затова го правиш по този начин; без свидетели.

— Времето е от първостепенно значение.

— Сигурно, Бърт, но не искаш да се изправиш лице в лице с Джон Бърк, когато имаш още един клиент, който ме предпочита пред него.

Бърт погледна надолу към грубите си ръце, скръстени на бюрото. Погледна нагоре, а сивите му очи бяха много сериозни.

— Джон е почти толкова добър, колкото и ти, Анита. Не искам да го загубя.

— Смяташ, че ще напусне, ако още един клиент поиска мен?

— Гордостта му е наранена — отвърна Бърт.

— А тя е толкова голяма.

Бърт се усмихна.

— А фактът, че ти го дразниш, не помага особено.

Свих рамене. Звучеше жалко да казвам, че той го е започнал, но наистина беше така. Опитахме се да излизаме заедно и Джон не можа да понесе, че съм неговата женска версия. Не, не можа да понесе, че съм неговата по-добра версия.

— Опитай се да се държиш прилично, Анита. Лари все още не е достатъчно добър. Джон ни е нужен.

— Винаги се държа прилично, Бърт.

Той въздъхна.

— Ако не ми носеше толкова пари, нямаше да търпя глупостите ти.

— Съгласна съм с това — отвърнах аз.

Това в общи линии обобщаваше взаимоотношенията ни. Търговия в най-добрия й вид. Не се харесвахме, но имахме общ бизнес. Свободно предприемачество в действие.