Лоръл Хамилтън - Кървави кости

Беше разгарът на деня. Не би трябвало да мога да вдигам зомбита, камо ли вампири. Беше невъзможно и все пак можех да почувствам тялото, можех да почувствам магията. Знаех, че е моя и я исках. Исках я.

— Какво има? — Магнус изви ръката ми, връщайки погледа ми върху лицето си.

Бях започнала да се взирам във вампирката. Не бях искала, просто беше толкова адски неочаквано.

Можех да почувствам магията съвсем малко извън обсега ми, почти там. Но как да я накарам да премине границата? Как? Усмихнах се на Магнус.

— Смяташ да ме дялкаш, докато не вляза в ковчега ли?

— Бих могъл.

— Единственият начин да вляза в този ковчег е мъртва, Магнус, а Серефина не ме иска мъртва.

Пристъпих към него, той започна да отстъпва, но се насили да отстои позицията си. Телата ни бяха почти притиснати едно в друго. Страхотно. Прокарах ръка под ризата му по голата му кожа.

Очите на Магнус се разшириха.

— Какво си намислила?

Усмихнах се и проследих следата от прясна кръв нагоре към раната. Обиколих краищата й и той издаде звук сякаш го е заболяло. Прокарах свободната си ръка над кожата и размазах кръвта по плътта му, сякаш рисувах с пръсти.

— Видя сцената на убийството, когато ме докосна и въпреки това искаше да правиш секс с мен, помниш ли?

Той си пое въздух и потрепери, когато го изпусна между устните си.

Измъкнах покритата си с кръв ръка изпод ризата му. Вдигнах я пред него, позволих му да я види. Дишането му се учести съвсем леко. Коленичих бавно, той не ме пусна, не махна ножа, но не ме и спря. Размазах кръвта по устата на Ели. Магията пламна, заискри по кожата ми като студен огън. Пропълзя по ръката ми към Магнус.

— Мамка му! — той замахна с ножа към мен.

Блокирах китката му и се изправих изпод него. Балансираше на раменете ми, но той все още държеше ножа. Хвърлих го върху Ели.

Изправих се над него, дишайки тежко.

— Ели, стани.

Очите на вампирката се отвориха широко. Магнус започна да се отдръпва от нея.

— Хвани го — казах аз.

Ели обви ръцете си около кръста му и го задържа. Той я наръга с ножа и тя изкрещя. Бог да ми е на помощ, изкрещя. Зомбитата не крещяха.

Побягнах към вратата.

Магнус тръгна след мен, влачейки Ели зад себе си. Движеше се по-бързо, отколкото очаквах, но не достатъчно бързо. Отворих широко вратата и вътре нахлу сноп слънчева светлина. Бях на една крачка навън, когато писъците започнаха. Погледнах назад, не можах да се удържа. Ели гореше. Магнус се опита да разхлаби ръцете й, но нищо не стиска така, както мъртвите.

Изтичах към паркинга.

— Nina, не бягай.

Гласът ме спря на границата на паркинга. Погледнах назад. Магнус се беше извлякъл през вратата върху чакъла. Ели гореше с бял пламък. Ризата и косата на Магнус също горяха.

Изкрещях:

— Върни се обратно, копеле!

Но същият глас, който ме държеше прикована на края на паркинга, го караше да продължи да се движи към светлината.

Гласът се обади отново:

— Ела обратно в леглото, Анита. Уморена си. Трябва да си починеш.

Внезапно се почувствах уморена, толкова уморена. Усещах всяка рана, всяка синина. Тя щеше да ме накара да се почувствам по-добре. Щеше да ме докосне с хладните си ръце и всичко щеше да стане по-хубаво.

Магнус се строполи на средата на алеята с писъци. Вампирката се разтопяваше върху него, изгаряше го жив. Исусе.

Той протегна ръка към мен и изкрещя.

— Помогни ми!

Вампирката стапяше плътта му, изяждаше я. Побягнах. Побягнах, а гласът на Серефина ми шепнеше в ухото:

— Nina, липсваш на мама.

Стопирах кола надолу по магистралата. Бях покрита с изсъхнала кръв, порязвания, бях изподрана и насинена и въпреки това една възрастна двойка ме качи. Кой казва, че вече няма добри самаряни? Искаха да ме закарат в полицията и аз им позволих.

Добрият полицай ми хвърли един поглед и ме попита дали се нуждая от линейка. Казах „не“ и попитах дали могат да се обадят на специален агент Брадфорд и да му съобщят, че Анита Блейк го търси.

Опитаха се да ме заведат в болницата, но нямаше време. Беше средата на следобеда. Трябваше да действаме, преди да се мръкне. Накарах полицията да изпрати двама души с кола, които да подсигурят, че никой няма да премести ковчезите. Казах им, че може да има ранен мъж на паркинга и ако все още е там да повикат линейка, но при никакви обстоятелства да не влизат вътре.

Всички кимаха и се съгласиха с мен. Повечето от ченгетата в района бяха претърсвали къщата на Серефина миналата вечер и през деня. Ченгетата ми казаха, че Къркланд завел полицията обратно във вампирското леговище, след като ме бяха отвели.