Лоръл Хамилтън - Кървави кости

Той се усмихна, но направи каквото го помолих. За първи път.

— Нима те е подценила толкова много? — попитах аз. Смених дънките толкова бързо, колкото успях. Опитах се да не мисля за това, че ме наблюдава. Беше твърде срамно.

— Бях принуден да избягам, ma petite. Янос я нарича господарка, а той ме победи. Не мога да се изправя срещу нея, не и в честен двубой.

Отново си сложих кобура и закопчах колана му. Каишите убиваха леко без ръкави, но беше по-добре, отколкото да съм без него. Измъкнах файърстара изпод седалката и сложих кобура за панталоните отпред на дънките. Щеше да се вижда, дори и с шлифера. В крайна сметка го сложих отзад на кръста, макар да не беше нито първия, нито втория ми избор за място. Извадих ножовете от жабката и ги прикрепих на ръцете си. Освен това извадих една малка кутийка. В нея имаше два допълнителни кръста. Изглежда вампирите всеки път ми ги взимаха.

Жан-Клод наблюдаваше всичко с интерес. Тъмните му очи следваха ръцете ми, сякаш запомняше движенията.

Облякох шлифера и направих няколко крачки, за да почувствам новите дрехи. Извадих двата ножа само за да се уверя, че ръкавите му не са твърде стегнати. Извадих двата пистолета, но все още не харесвах мястото на файърстара. Най-накрая преместих вътрешния кобур на една страна. Забиваше се в мен достатъчно, че да ми направи синина, но поне можех да го извадя достатъчно бързо. Тази вечер това беше по-важно от удобството. Добавих по един допълнителен пълнител за всеки от пистолетите в джобовете на шлифера. Бяха заредени с обикновени патрони. Чувствах се леко нервна да разполагам само със сребърните куршуми в пистолетите, но Одрано лице и кървави кости щеше да се появи по някое време тази вечер. Възможно беше и Магнус да е там. Исках да имам муниции за всичко, с което можех да се срещна.

Лари се появи иззад джипа. Прехапах устни, за да не се разсмея. Не че изглеждаше зле, просто явно се чувстваше неудобно. Сякаш имаше проблеми да ходи с черните кожени панталони.

— Просто върви естествено — каза Джейсън.

— Не мога — отвърна Лари.

Беше облякъл копринена блуза без ръкави, която беше двойник на моята с тази разлика, че беше синя вместо червена. На краката му имаше ниски черни ботуши. Черното яке, което бе взел назаем от Джейсън миналата вечер, завършваше облеклото му.

Погледнах към ботушите.

— Черните обувки за джогинг стават, ma petite, но бели обувки за джогинг с черна кожа? Не ми се вярва.

— Чувствам се нелепо — оплака се Лари. — Как е възможно да носиш подобни неща през цялото време?

— Обичам кожа — отвърна Джейсън.

— Трябва да тръгваме — каза Жан-Клод. — Анита, ти ли ще караш?

— Мислех, че ти може да искаш да летиш — отвърнах аз.

— Важно е да пристигнем заедно — отвърна той.

Двамата с Лари добавихме сол в джобовете си. С допълнителните пълнители в единия и солта в другия шлиферът ми висеше малко накриво, но хей, не отивахме на модно ревю. Всички се вмъкнахме в джипа. От задната седалка се разнесоха протести.

— Тези панталони са дори по-неудобни, когато човек е седнал.

— За в бъдеще ще запомня, че не харесваш кожа, Лорънс.

— Името ми е Лари.

Подкарах джипа надолу по отъпкания път, който извеждаше от мястото на строежа.

— Серефина иска да е безсмъртна.

Излязох на главния път и се отправих обратно към Брансън, макар че естествено щяхме да спрем при Серефина по пътя. Жан-Клод се обърна на мястото си, за да ме изгледа.

— Какво имаш предвид, ma petite?

Разказах му. Разказах му за Одрано лице и кървави кости и за плана на Серефина.

— Тя е луда.

— Не съвсем, ma petite. Може и да не й донесе безсмъртие, но ще й даде сили, за които не е и мечтала. Въпросът, който остава, е как Серефина е станала толкова силна, че да покори Янос, преди да се е хранила от Магнус и Кървави кости?

— Какво имаш предвид?

— Янос беше в Европа. Не би се върнал доброволно. Последвал я е. Откъде е взела силата да го покори?

— Може би Магнус не е първата фея, от която се храни — казах аз.

— Може би — отвърна той, — или пък е открила друга храна.

— Каква друга храна?

— Това, ma petite, е въпросът, на който много бих искал да получа отговор.

— Мислиш за промяна на диетата ли? — попитах аз.

— Силата винаги е изкушаваща, ma petite, но тази вечер мислех за по-практични неща. Ако открием източника й на сила, може и да успеем да обърнем нещата.

— Как?

Той поклати глава.

— Не знам, но освен ако не измислим някакъв номер, който да извадим от шапките си, ma petite, сме обречени.