Хорхе Букай - Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)

Рискуваше в ситуации, от които други гледаха да избягат — и го наричаха „всесилен“.

Хвалеше се с честно постигнатите си успехи — и околните го наказваха за суетата му.

Биваше искрен, като казваше: „Не искам да те виждам“ — и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен.

Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи — и го обявяваха за темерут.

Отказваше да лъже — и го сочеха с пръст заради жестокостта му.

Отказваше да бъде „като всички“, за да не се обезличи — и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание.

Има нещо, което трябва да приемем.

Той, който беше лекар, психиатър, психотерапевт, психоаналитик, аналитик, преподавател по комуникация, поддръжник на гещалт психологията и що-годе проницателен наблюдател на света… Той, колкото и странно да звучи, никога не можа да разбере никого!

Какво остава от живота на това човешко същество? Струваше ли си този живот?

Остават децата му и дори само заради тях си струваше.

Остава многото или малкото (аз мисля, че беше много), което този човек даде, остави, научи и с което помогна на пациентите си.

Остава приемствеността на работата му — чрез негови колеги в областта на здравеопазването и на образованието, които се учеха или твърдяха, че се учат от него.

Остава солидната финансова опора, която толкова го тревожеше в последните години.

Остава мисълта и написаното от това човешко същество.

Остава споменът за доброто му настроение, за усмивката и оригиналността му.

Остава увереността, че може и „трябва“ да се борим за собствените си идеи.

Тук почива някой, за когото можем

да кажем —

без страх, че ще сгрешим, —

че направи всичко, което бе по силите му,

за да бъде щастлив…

И го постигна!

Може би — след всичко изречено — вече има смисъл епитафът, който той самият поиска да бъде изписан на гроба му:

Да бъдеш щастлив — означава да

изпитваш увереността,

че си на правилния път

В тази история се разказва за един прочут хасидски равин: Баал Шем Тов. Баал Шем Тов бил много известен в общността си, защото всички казвали, че е толкова милостив човек, тъй добродушен, непорочен и чист, че когато говорел, Бог се вслушвал в думите му. Бил възпитан в традицията на родното си място, според която всички, които имали неизпълнено желание или се нуждаели от нещо, което не били успели да постигнат, отивали при равина. Баал Шем Тов ги събирал веднъж в годината, в нарочен ден, който сам избирал. И водел тези хора до едно определено място насред гората, което познавал. Легендата разказва, че като стигнели там, Баал Шем Тов запалвал огън от съчки и листа по много особен и красив начин, след което много тихо, сякаш сам си говорел, произнасял някаква молитва.

И разказват…

Че Бог толкова харесвал думите, които изричал Баал Шем Тов, бил толкова запленен от огъня, запален по този начин, така възлюбвал хората, събрани на онова място в гората… че не можел да откаже на молбата на Баал Шем Тов и изпълнявал желанията на всички, които се намирали там. Когато равинът умрял, хората осъзнали, че никой не знаел думите, изричани от Баал Шем Тов по време на общата им молитва. Но познавали мястото в гората и знаели как да запалят огъня. Веднъж в годината, следвайки традицията, установена от Баал Шем Тов, всички, които имали някаква нужда или неизпълнено желание, се събирали на същото място в гората, запалвали огъня по начина, който били научили от стария равин, и понеже не знаели думите на молитвата, изпявали някоя песен, рецитирали псалм или просто се гледали и си говорели за разни неща на същото онова място около огъня.

И разказват…

Че Бог толкова харесвал запаления огън, мястото в гората и събраните хора… че макар никой да не казвал подходящите думи, пак изпълнявал желанията на всички, които се намирали там.

Времето минавало и от поколение на поколение мъдростта постепенно изчезвала…

И ето ни нас.

Ние не знаем къде се намира онова място в гората

Не знаем кои са думите…

Не знаем дори как да запалим огъня по начина на Баал Шем Тов…

Въпреки това, знаем нещо друго.

Познаваме тази история.