Хорхе Букай - Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)

Че аз самият съм истински…

Как да знаете например, че това не е своего рода несъзнателен акт на виновност от ваша страна? Някой привърженик на примитивния психологизъм може да се запита дали вие сам не сте изпратили това писмо до себе си, за да се упрекнете за недостойните си постъпки.

На този аргумент противопоставям собствената си идея, че вие сте напълно неспособен да изпитвате вина.

Смятам ви за човек без морал в буквалния смисъл на думата.

Въпреки това, съществува едно тревожно обстоятелство в подкрепа на горната версия. Както ще успее да установи полицията, това писмо е написано на вашата пишеща машина, която се намира върху бюрото в дома ви в квартал Флорес. Хартията е същата, която използвате вие, и е взета от чекмеджето на писалището. Ако изчислим времето, необходимо за напечатването на това писмо, ще стигнем до заключението, че единственият човек, който може да го е написал, без да събуди подозрения… сте самият вие, господин адвокат.

Тази малка финална загадка, прибавена към нашата история, ми допада много, защото я приближава до любимите ми криминални романи. Ще запазя за себе си тайната как го направих, за да мога да ви пиша отново, ако се появи още нещо, което трябва да ви кажа.

Засега се разделям с вас, но преди това ще си позволя да ви отправя една молба.

Пазете се, адвокат Аянак, пазете се! Не бих искал някаква глупава небрежност да причини истинска злополука, която да обезсмисли целия ми труд.

Исполинското тяло на шумерския воин било покрито с белези, а кожата му — обветрена и загрубяла от слънцето и снега.

Името му било Хорма̀ и тази история разказва как веднъж, докато яздел с трима свои другари от един град към друг, попаднали в засада, организиране от най-жестоките им врагове.

Четиримата воини се борили геройски, но само Хорма̀ оцелял. Тримата му другари загинали в битката.

Окървавен и изтощен, Хорма̀ разбрал, че трябва да си почине, за да възстанови силите си и изцели раните си.

Огледал се, за да потърси сигурно място, и забелязал малка пещера, издълбана в близката планина.

Дотътрил се някак до там, влязъл в пещерата, прострял мечата си кожа на пода и потънал в дълбок сън.

Гладът го събудил часове или дни по-късно.

Почувствал, че стомахът му се бунтува. Въпреки болките от раните, Хорма̀ решил да излезе и да потърси съчки и сухи дърва, за да накладе малък огън във временното си убежище и да хапне малко от соленото месо, което носел със себе си.

Когато светлината на пламъците осветила вътрешността на убежището, воинът не могъл да повярва на очите си: подслонът, който намерил, не бил просто пещера, а храм, издълбан в скалата…

От надписите и символите шумерът разбрал, че храмът е бил построен в чест на едно-единствено божество… бог Готсу̀.

Хорма̀, не вярвал на случайността и вероятно затова решил, че този, който го е отвел до пещерата, бил самият бог на храма, за да може по този начин да бди над съня му.

Хорма̀, стигнал до заключението, че това бил някакъв знак.

От този момент нататък щял да обрече меча си на бог Готсу.

Щял да остане там докато раните му зараснат. Междувременно щял да запали голям огън под олтара, пред огромното каменно изображение на бога, и щял да хване някакво животно, което да принесе в жертва в негова чест.

Воинът прекарал в пещерата още пет дни и пет нощи, през които лекувал раните си и славел Готсу̀.

През цялото това време не позволил да загасне пламъкът, който озарявал олтара.

На шестия ден Хорма̀ разбрал, че е време да продължи пътя си, но преди да тръгне, решил да остави някакъв дар в знак на вечната си благодарност към Готсу̀.

— Вечен пламък — казал си. — Но как да го постигна?

Хорма̀ излязъл от пещерата и седнал на една скала край пътеката, за да помисли над проблема. Знаел, че пламъкът може да бъде поддържан чрез малко масло, но това не било достатъчно.