Бърнард Меламъд - Цената на живота

Когато в средата на май откриха фирмения магазин с венец от рози във формата на подкова, същата вечер Шура направи сметките и установи, че са вътре с десет долара, което не беше чак толкова зле, каза Сам, но тя му напомни, че шест пъти по десет прави шейсет. Разрида се съвсем открито и хълцайки занарежда, че трябва да направят НЕЩО, с което принуди Сам да предприеме основно избърсване на рафтовете с мокри парцали, които тя му подаваше, да намаже пода и да измие отвътре и отвън витрината; тя пък я украси с целофан от смесения магазин. После го накара да извика търговеца на едро, който издекламира специалитетите за седмицата и когато бяха доставени, Сам подреди консервите от три кашона в една шеметно висока пирамида на витрината. Само дето никой не проявяваше желание да купува. Следващата седмица бяха вътре с петдесет долара и Сам каза, че ако продължава така, ще можем някак си да просъществуваме и намали цената на бирата като изписа с черен пастел върху амбалажна хартия обява на витрината, която гласеше, че бирата е с намалена цена и по този начин продаде цели пет каси повече за деня, макар Шура да мърмореше, че от това няма никаква полза, след като не осъществяват и печалба, че -тя всъщност отива за хартиените кесии, а клиентите, които идват при тях за бира, минават после през съседния магазин за хляб и консервирани стоки. И все пак Сам продължаваше да се надява. На следващата седмица обаче те бяха вътре със седемдесет и два, а на по-следващата с чисти сто. Фирменият магазин с един управител и двама продавачи беше оживен по цял ден, докато при Сам нито веднъж не се появи нещо, което поне да напомня за навалица. После той откри, че съседите си доставят стоки от всички фирми, с които търгуваше, плюс стоките на още много други. Изпита убийствен гняв към бръснаря.

Лятото, обикновено по-добро за търговията, беше лошо, а есента още повече. Магазинът беше толкова тих, че всяко отваряне на вратата се превърна в болезнено удоволствие. Седяха часове наред под голата крушка в задната му част, четяха и препрочитаха вестника и поглеждаха с надежда навън, когато някой минаваше по улицата, макар да се опитваха да не гледат, когато бе ясно, че този някой се е запътил към другия магазин. Сам затваряше вече с един час по-късно, в полунощ, макар това да го изморяваше ужасно, но затова пък през този допълнителен час успяваше да събере по един-два долара от домакините, на които им се бе свършило млякото или пък не им стигаше в последния момент хлябът за училищните сандвичи. За да намали разходите, той махна една от двете крушки на витрината и едната лампа в магазина. Прекъсна телефона, купуваше хартиените си кесии от амбулантните търговци, бръснеше се през ден и макар че не искаше да си го признае, ядеше по-малко. После в неочакван изблик на оптимизъм поръча осемнайсет кашона със стоки на търговския посредник и запълни празните места по рафтовете с продукти на ниски цени, които изписа ясно, но както забеляза Шура, кой ги вижда, когато никой не идва? Хора, които срещаше всеки ден в продължение на десет-петнайсет, дори двайсет години, изчезнаха, сякаш се бяха пренесли другаде или бяха умрели. От време на време, когато изпълняваше някаква дребна поръчка, виждаше някой стар клиент, който или избързваше да пресече улицата, или свиваше в обратна посока и заобикаляше пресечката. Бръснарят също го избягваше, а и той избягваше бръснаря. Решаваше да удря в кантара при някои непакетирани стоки, но просто не можеше. Мина му през ум да обиколи квартала къща по къща и да обяви, че приема поръчки за доставки по домовете, но си спомни за Пелегрино и се отказа от тази идея. Шура, която през целия им брачен живот бе мърморила, сега седеше безмълвно отзад. Когато изчисли приходите за първата седмица от декември, Сам разбра, че не може да се надява повече. Навън духаше вятър и магазинът беше студен. Обяви го за Продан, но никой не го пожела.

Една сутрин Шура стана и бавно раздра с нокти бузите си. Сам отиде отсреща да се подстриже. По-рано се подстригваше един път в месеца, но сега косата му беше от три месеца и вратът му бе гъсто обрасъл. Бръснарят го подстрига със затворени очи. После Сам извика един продавач на търг, който се настани в магазина с двамата си енергични помощници и червения флаг на разпродажбата, който се развяваше и плющеше под ледения вятър сякаш беше празник. Парите, които взеха, не възлизаха дори и на четвърт от сумата, необходима, за да се разплатят с кредиторите. Затвориха магазина и се изнесоха. Докато беше жив, Сам нямаше да се върне в стария квартал, боеше се, че магазинът стои празен и го беше страх да погледне вътре през витрината.