Бърнард Меламъд - Цената на живота

.. след всичките тези години, хилядите консерви, от които беше бърсал прахта и увивал в хартия, касите с млякото, влачени, сякаш са канари, от улицата до магазина преди разсъмване, в мраз и зной, обидите, дребните кражби, бедните, отпускащи неохотно кредит на съвършено обеднелите, олющеният таван, оплютите от мухите рафтове, издутите консерви, мръсотията, разширените вени, убийственият петнайсетчасов труд, който се стоварва като тежка ръка върху черепа ти още щом се събудиш, и натиска надолу главата ти, за да прегъне кокалите на тялото; часовете, трудът, годините ... Господи, къде е животът ми сега? Кой ще ме спаси сега и къде ще се дяна, къде? Често бе мислил всичко това и всички тези негови мисли след месеци позаглъхнаха, а яркият надпис ДАВА СЕ ПОД НАЕМ пожълтя и се свлече от витрината, така че вече никой не можеше да разбере, че мястото се дава под наем. Но се разбра. Днес, когато беше почти надвил призрака на страха, една дълга червена лента изплющя по очите му: НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ ОТКРИВА ТУК НОВ МАГАЗИН НА ИЗГОДНИ ЦЕНИ. И бедата се подслони в него и накърви сърцето му. Най-сетне Сам вдигна глава и каза:

— Отивам при собственика до нас.

Шура го погледна изпод подпухналите си клепачи:

„И какво ще му кажеш?“ — Ще поговоря с него.

Друг път би му казала: „Не ставай глупак, Сам“, но сега го пусна да върви.

Отвръщайки глава от ослепителния нов червен надпис на витрината, той влезе в преддверието на съседната къща. Докато изкачваше мъчително стълбите, бледата светлина от таванския прозорец падаше върху него и с всяко стъпало ставаше все по-тежка. Вървеше неохотно, без да знае какво ще каже на собственика. Стигна до последния етаж и спря пред вратата, вслушан в италианския на някаква жена, която оплакваше съдбата си. Беше вече с единия крак на стъпалото, готов да слезе обратно, когато чу рекламата за кафе и осъзна, че това е било радиопиеса. Радиото замлъкна, коридорът стана тягостно тих. Заслуша се и отначало не чу никакви гласове отвътре, така че почука, без да си позволи да мисли повече. Беше малко уплашен и напрегнат, докато бавните тежки стъпки на собственика, който беше също и бръснарят от отсрещната страна на улицата, стигнаха до вратата, и тя — след известно припряно опипване на ключалката, се отвори.

Щом като зърна Сам в коридора, бръснарят изпита безпокойство, и Сам веднага разбра защо нито веднъж не бе идвал в бакалницата през миналите две седмици. И все пак, той стана изведнъж сърдечен и покани Сам в кухнята, където жена му и някакъв непознат седяха на масата и поглъщаха спагети от препълнените чинии.

— Благодаря — каза Сам, — току-що вечерях. Бръснарят излезе в коридора и затвори вратата след себе си. Погледна неопределено надолу по стълбището и се обърна към Сам. Движенията му бяха нерешителни. След смъртта на сина си във войната беше станал разсеян и понякога, когато вървеше, човек оставаше с впечатлението, че влачи нещо.

— Вярно ли е? — попита Сам смутено. — Онова, дето го пише долу на витрината?

— Сам — започна изтежко бръснарят. Спря да си избърше устата с хартиената салфетка, която държеше в ръка, и продължи: — Знаеш, че за този магазин не съм получавал наеми от седем месеца.

— Знам.

— Не мога да си го позволя. Чаках да го превърнат в магазин за алкохолни напитки или железария, но никой не ми предложи. Миналия месец тази търговска мрежа ми направи предложение и аз изчаквах пет седмици да дойде някое друго. Трябваше да приема, просто нямаше как.

Сенките се сгъстиха в мрака. В известен смисъл Пелегрино също присъстваше, застанал до тях на стълбището.

— Кога ще се настанят? — въздъхна Сам.

— Няма да е преди май месец.

Бакалинът беше твърде премалял, за да каже нещо. Взираха се един в друг, без да знаят какво да предложат. Но бръснарят успя да се изсмее и каза, че фирменият магазин няма да навреди на търговията на Сам.

— Защо няма?

— Защото получаваш стоката си от други фирми и ако на някого му потрябва тази стока, ще дойде при тебе.

— Защо ще идват при мене, когато цените ми са по-високи?

— Фирмените магазини по принцип привличат повече клиенти и някои от тях може да харесат повече твоите стоки.

Сам се засрами. Не се съмняваше в искреността на бръснаря, но снабдяването му беше бедно и той не можеше да си представи как клиентите на фирмения магазин ще се заинтересуват от неговата стока.

Като подхвана Сам под ръка, бръснарят му разказа с доверителни нотки в гласа за някакъв свой приятел, който държал месарница точно до супермаркета на мрежата A&P и който се справял много добре.

Читать дальше