Колийн Маккълоу: Птиците умират сами

Стаята, в която спяха Меги и Стюърт, беше мрачна и неприветлива за малки деца. Боядисана беше в убито кафяво и подът й беше застлан с кафяв линолеум; по стените нямаше картини. Такива бяха и другите спални. Стюърт се бе извъртял с главата надолу и там, където трябваше да е главата, се виждаше дупето му в нощничка. Главата му беше свита до коленете и Фий пак се учуди как не се задушава. Плъзна внимателно ръка по чаршафа и се сепна. Пак мокър! Е, да стои така до сутринта, та и възглавницата да измокри. Все така правеше, после се обръщаше и пак се намокряше. Какво пък, от пет момчета един пикльо не беше чак толкова голяма беда.

Меги се беше свила на малка купчинка, с палец в устата и с разпиляна коса, накичена цялата с парцалчета. Единственото момиче; Фий й хвърли бегъл поглед на излизане: у Меги нямаше нищо загадъчно. Фий знаеше каква ще е ориста й и не й завиждаше, нито я съжаляваше. Момчетата бяха друго нещо, истинско чудо: мъже, създадени от нейното женско тяло. Тежко беше, че няма кой да й помага из къщи, но тя не съжаляваше. Сред хората от неговата черга най-голямо предимство на Пади бяха синовете му. Щом един мъж създава синове, той е истински мъж.

Фий затвори тихо вратата на своята спалня и остави лампата на писалището. Чевръстите й пръсти пробягаха по десетките малки копченца от високата яка до талията на роклята й. Тя изхлузи и долната риза през раменете си и като я придържаше много внимателно до гърдите си, вмъкна се в дълга фланелена нощница. Едва тогава, благоприлично прикрита, тя свали от себе си ризата, гащите и леко вързания корсет. Разпусна и здраво стегнатата златиста коса, а всички фуркети постави в мидена черупка на писалището. Но колкото и да беше красива, гъста, лъскава и съвсем права, Фий не остави косата си свободна. Вдигна лакти над главата си и с ръце зад гърба започна бързо да я оплита. Тогава се извърна към леглото с неволно затаен дъх. Но Пади беше заспал и тя въздъхна облекчено. Не че не беше хубаво, когато той имаше настроение — беше плах, нежен и внимателен с нея. Но докато Меги не порасне с още две-три години, щеше да е много трудно, ако имаха други бебета.

Когато семейството отиваше в неделя на църква, Меги оставаше в къщи с едно от по-големите момчета и мечтаеше за деня, когато ще порасне достатъчно, та да ходи и тя. Падрайк Клийри беше на мнение, че малките деца трябва да си стоят само у дома, и това правило важеше и за ходенето на църква. Когато Меги тръгне на училище и свикне да стои мирно, щеше да отива с тях. Но не преди това. И така всяка неделя сутрин тя стоеше, тъжна и изоставена, до прещипа край портата, докато семейството се натовари в старата двуколка, а братът, който бе оставен да я пази, се преструваше, че е голямо удоволствие да пропусне литургията. Единственият, който с охота се делеше от семейството, беше Франк.

За Пади религията бе част от живота му. За Фий се бе оженил с неохотното съгласие на католическата църква, защото тя принадлежеше към Англиканската. Въпреки че се бе отказала от своята вяра заради Пади, тя не се съгласи да приеме неговата. Не се знаеше точно защо, освен че родът Армстронг беше от старо пионерско потекло и безрезервно предан на Англиканската църква, а Пади беше бедняк-имигрант, и то някъде си от Пейл 3 3 Област около Дъблин под английско владичество до XVII в. . Армстронгови бяха живели в Нова Зеландия много преди да пристигнат първите „официални“ заселници, и това бе залог за колониален аристократизъм. От тяхна гледна точка за брака на Фий можеше да се каже само, че е изумително неравен.

Родерик Армстронг беше основал новозеландския клан по твърде особен начин. Всичко бе започнало с едно събитие, което имаше много непредвидени последици за Англия през XVIII век — войната за независимост в Америка. До 1776 г. по над хиляда дребни престъпници от Англия били прехвърляни ежегодно с кораби във Вирджиния и двете Каролини и били продавани като слуги чрез договори, които ги приравнявали към робите. По онова време английското правосъдие било сурово и непреклонно. Убийство, палеж, загадъчното престъпление „да се представяш за египтянин“, както и кражбата на повече от един шилинг, били наказвани с бесилка. За дребни престъпления изпращали в Америка и срокът на тази присъда бил колкото трае естественият живот на престъпника.

Но когато в 1776 г. вратите на Америка се затворили, Англия установила, че няма къде да дене постоянно множащите се престъпници. Затворите били претъпкани и онези злосторници, за които вече не стигало място в тях, наблъсквали в стари гниещи кораби, заседнали из речните устия. Но трябвало нещо да се направи и го направили. С голямо нежелание, понеже това означавало разход на няколко хиляди лири, наредили на капитан Артър Филип да се отправи към Грейт Саутлънд. Било 1787 г. Във флотилията му — единадесет кораба — имало хиляда каторжници освен моряците, офицерите и контингента морски пехотинци. Ни помен от славните одисеи в името на свободата. В края на януари 1788 г., осем месеца след като отплувала от английски бряг, флотилията пристигнала в Ботъни бей. Негово величество лудият крал Джордж Трети бе намерил ново бунище за своите каторжници — колонията Нови Южен Уелс.