Колийн Маккълоу: Птиците умират сами

Фиона отиде до задната врата и извика:

— На вечеря!

Момчетата влязоха едно по едно, Франк най-отзад с наръч дърва, който изсипа в голямата кофа до печката. Падрайк пусна Меги и отиде до мястото си на малката маса в другия край на кухнята. Момчетата се настаниха от двете страни, а Меги се покатери върху дървената кутия, поставена от баща й върху стола до него.

На готварската си маса Фий разсипваше храната направо в чиниите по-бързо и умело, отколкото в ресторант; поднасяше ги на семейството си по две наведнъж — най-напред на Пади, после на Франк и така чак до Меги, като себе си остави последна.

— Пфуй! Яхния! — загримасничи Стюърт и хвана ножа и вилицата.

— Яж! — изръмжа баща му.

Дълбоките чинии бяха препълнени с ядене: варени картофи, яхния с агнешко и зелен боб, откъснат същия ден от градината. Въпреки приглушените звуци на недоволство, всички — включително и Стю — обраха чиниите си с къшей хляб и изядоха още по няколко филии, намазани дебело с масло и домашен мармалад от френско грозде. Фий седна и изгълта набързо храната си, скочи пак, отиде до готварската маса и разпредели на големи парчета силно подсладения сладкиш, отгоре с мармалад. Заля всяко парче с горещ яйчен крем и отново поднесе чиниите, по две наведнъж, към масата. Седна с въздишка: това поне можеше да изяде спокойно.

— Охо, сладкиш! И то с мармалад! — възкликна Меги, като разбърка жълтия крем с лъжицата си, докато в него се образуваха розови ивички от мармалада.

— Е, Меги, нали имаш рожден ден, затова мама ти е направила любимия сладкиш — засмя се баща й.

Този път нямаше оплаквания. Щом е сладкиш, ядяха го с удоволствие. Цялото семейство Клийри обичаше сладки неща.

Въпреки големите количества нишестена храна, никой нямаше на себе си и грам излишна тлъстина. Всичко, което поглъщаха, изразходваха в работа и игри. Плодове и зеленчуци ядяха, защото са полезни, но сила им даваха хлябът, картофите, месото и топлите тестени сладкиши.

След като напълниха всички чаши от големия чайник, те поседяха повече от час край масата, пиеха, разговаряха или четяха. Пади пушеше лулата си, навел глава над една книга от библиотеката, Фий доливаше чашите, Боб бе погълнат от друга книга, пак от библиотеката, а по-малките крояха планове за утрешния ден. Бяха ги разпуснали за дългата лятна ваканция, момчетата бяха свободни и очакваха с нетърпение да се заловят със задълженията си из къщи и в градината. Боб трябваше да поправя боята на къщата, където се беше изтрила, Джек и Хюи щяха да се занимаят с дървата, с постройките в двора и с доенето, Стюърт се грижеше за зеленчуковите лехи. Това не беше нищо в сравнение с ужасите в училище. От време на време Пади вдигаше глава от книгата си, за да прибави още нещо към задълженията, но Фий мълчеше, а Франк се бе отпуснал уморено и пиеше чай чаша след чаша.

Най-после Фий направи знак на Меги да седне на високото столче и й прибра косата, след което я сложи да спи със Стю и Хюи. Джек и Боб поискаха разрешение да излязат и да нахранят кучетата. Франк занесе куклата на Меги на работната маса и се зае да й лепи косата. Падрайк се протегна, затвори книгата и остави лулата в голямата седефена мида, която му служеше за пепелник.

— Е, майко, аз си лягам.

— Лека нощ, Пади.

Фий събра чиниите от масата и свали от куката на стената голямото калайдисано ведро. Постави го в другия край на готварската маса, за да не пречи на Франк, и сипа вътре гореща вода от тежкия чугунен котел на печката. После я разхлади със студена вода от стария бензинов бидон, прокара няколко пъти вътре сапуна в телената му мрежичка и започна да мие и плакне чиниите, а после ги изправяше да съхнат, подпрени една о друга.

Франк се занимаваше с куклата, без да вдига глава, но щом купът чинии порасна, той стана мълчаливо, взе кърпа и се залови да ги бърше. Движеше се леко между масата и бюфета — не му беше за пръв път. Това беше таен и опасен сговор между него и майка му, понеже в дома на Пади важеше строгото правило за точно разпределение на задълженията. Домакинството беше работа на жената и само на нея: никой от мъжете нямаше право да се докосва до това, което вършеше тя. Но всяка вечер, щом Пади си легнеше, Франк помагаше на майка си, а Фий го насърчаваше и му съдействаше, като отлагаше миенето на чиниите, докато се чуеше как чехлите на Пади тупват на пода. Щом веднъж се събуеше, той никога не се връщаше в кухнята.

Фий погледна с нежност Франк:

— Не знам какво бих правила без теб, Франк. Но не се бави с мен. Утре ще ти се спи.