Тери Пратчет - Килимените хора

— Можем пък да имаме късмет — обади се Ухльо Бухлоу. — Разбира се, под „късмет“ аз имам предвид…

— Неизбежно е! — рече Писмир отчаяно и размаха една карта под носа му. — Виж, селото, Джеопард и Уеър са разположени горе-долу по права линия!

— Това значи ли нещо? — сепна се Снибрил.

— Не значи нищо добро. — мрачно кимна Писмир, — къде е императорът?

— Глърк и готвачите го заключиха в кухнята — махна с ръка Бейн. — Тъй е най-добре. Не може хем да яде, хем да крещи. — Той погледна късчето хартия пред себе си.

— Като вземем под внимание всички бойци, с които разполагаме, пак сме по-малко от петнайсет хиляди — продължи той.

— Още по-малко сме даже — обади се Писмир. — Не можем да зарежем жените, децата и старците в града, Я си спомни Трегон Марус! Сградите ще рухнат. Трябва да ги заведем на безопасно място и да ги охраняваме.

— Не. Въоръжете жените — обади се Брокандо.

— Я не ставай глупак! — сряза го Бейн. — Жените не могат да се бият.

— Дефтменките могат! — не отстъпваше Брокандо.

— О, нима? И с кого?

— Брокандо има право — обади се Писмир. — Мойта баба беше същинска фурия. Истински боец. Сигурно щеше да мине през моулите като горещ нож през масло!

— Абсолютно го забранявам! — твърдо заяви Бейн. — Жени да се бият? Че това война ли е? Това е просто вулгарна махленска патаклама! Не. Сериозно го казвам. Искам това напълно да се разбере, Ваше Величество. Да ги заведем на безопасно място — да, но повече никакви такива измишльотини! Освен това, те представа си нямат от военна тактика.

— Чудесно — обади се Брокандо. — Прекрасно. Жените няма да се бият. — Снибрил забеляза, че нещо се подсмихва под мустак.

— Освен това — продължи Бейн, — така и така оръжието не стига.

— В двореца има цяла оръжейна! — обади се Ухльо Бухлоу.

— Отключихме я, само че вътре не намерихме нищо, освен дупка на пода — отбеляза Бейн. — Моулите всичко са отмъкнали.

— Е, ами тогава… — подхвана Брокандо.

— Сега ще предложиш да нападнем моулите и да си вземем от тях оръжието, нали? — сряза го студено Бейн.

— Ами…

— Недей — прекъсна го Бейн и удари шумно по масата. — Те са навън. Те са и долу. Знам. Просто чакат. След като Фрей връхлети, ще нападнат и те. Точно така ще стане. Така правят, щом не могат да завземат отвътре.

Снибрил изслуша всичко това внимателно Когато най-накрая се обади, чувстваше, че все едно чете думите по книга.Точно това трябваше да каже сега.

— Аз мога да помогна. — Всички обърнаха очи към него.

— Аз усещам приближаването на Фрей. Не толкова добре, колкото моулите, но по-добре от повечето животни.

— Вярно е — обади се сержант Кареус. — Виждал съм го.

— Е, това все ще ни е от помощ — съгласи се Бейн.

— Не, не ме разбрахте — подскочи Снибрил. — Какво правят моулите, преди да връхлети Фрей?

— Че откъде да знам — вдигна рамене Бейн. — Залягат и закриват очи с ръце, ако са достатъчно разумни. И после веднага нападат.

Май се позамисли.

— Когато очакват, че ще намерят врага си вече разгромен… — довърши той.

Снибрил кимна.

Писмир се обади:

— Знаеш ли, може и да свърши работа. Който занапред си знае, той е два пъти въоръжен.

Настъпи тишина. А после Брокандо се обади:

— Два пъти въоръжен? Това да не значи, че ще си носим двойно повече мечове?

Те победиха.

С това горе-долу се изчерпва написаното по-късно в книгите по история, след като над развалините бе издигнат Новият Уеър. Много повече внимание се отдели на избирането на Бейн за президент — тъй като хората го смятаха за честен, храбър и без капка въображение. Думийците нямаха вяра на въображението — според тях то правеше хората неблагонадеждни.

Хората, които са писали историческите книги обаче, не са били там. Не са знаели кое как е станало.

Нито пък са им били известни всички други пътища, по които е можело да се тръгне.

На първо място стоеше въпросът за оръжията. С него се зае Брашнян. Копията например. Връзваш един кухненски нож на пръчка — и готово, досущ като истинско! Особено пък ако те намуши. А като набиеш шепа пирони по една космена цепеница, ставаше боздуган, който хич не придиряше — всекиго можеше да цапнеш с него. Сержантите строиха де що имаше здрав-прав мъж или момче и проведоха пред тях кратко показно.

Глърк отдели доста време да им помага. Брашнян се изказа, че Глърк си бил роден сержант, каквото и да означаваше това.

На Брокандо повериха задачата да пази жените и децата. Според Снибрил той нещо много се усмихваше, като се съгласи. А Бейн беше навсякъде и раздаваше ли, раздаваше заповеди. Кроеше ли, кроеше планове. Надзираваше специалните строителни работи, спешно провеждани извън стените.