Тери Пратчет - Масклин

— Какво е бандити? — не разбра Масклин.

— Какво е Дамско Бельо? — поинтересува се Грима.

Доркас посочи с пръст пода над тях.

— Там горе — обясни той. — Отдел. Само че никой не се интересува наистина от него, защото стоката за нищо не става. Тя е предимно розова — добави той. — Понякога еластична…

— Аррихе ири ивоха — нетърпеливо каза главатарят на бандитите.

— Моля? — обади се Грима.

— Каах, аррихе ири ивоха!

— Май че е заради ножа — каза Масклин. — Мисля, че ще те разберем, ако си извадиш ножа от устата.

— Казах , парите или живота! — повтори той.

Масклин погледна озадачено към Доркас. Старият ном размаха ръце.

— Иска да му дадете всичко, което имате в джобовете си — каза той. — Няма да ви убие, естествено, но тия бандити понякога са доста неприятни.

Външните номи взеха да се чудят. Това не влизаше в житейския им опит. Идеята за кражба беше нещо ново за тях. В къщи нямаше от кого да крадеш. Ако става въпрос, нямаше и какво да се краде.

— Тия номски не разбират ли? — обади се бандитът.

Доркас му се усмихна малодушно.

— Извинете ги — каза той. — Новаци са тук.

Масклин се обърна.

— Решихме — каза той. — Ако на вас ви е все едно, ще задържим нещата в джобовете си. Извинявайте.

Той се усмихна широко на Доркас и бандита.

Бандитът му върна усмивката. Или поне си отвори устата и си показа зъбите, а те бяха доста.

— Ъъ — каза Доркас. — Не можеш да кажеш така, нали разбираш? Не можеш да кажеш, че не искаш да те оберат! — Зърна съвсем объркания поглед на Масклин. — Да те оберат — повтори той. — Това значи да ти вземат твоите работи. Просто не можеш да кажеш, че не искаш!

— Че защо? — попита Грима.

— Ами защото… — старият ном се поколеба. — Всъщност не знам. Традиция, предполагам.

Главатаря на бандитите си подмяташе ножа от ръка в ръка.

— Вижте кво — каза той. — Такова де, новаци сте. Нищо няма да ви направим. Хванете ги!

Двама бандити хванаха баба Моркий.

Това излезе грешка. Кокалестата й десница замахна и прозвънтяха два шамара.

— Нахалници! — изстреля тя и двата нома залитнаха встрани, като се държаха за ушите.

Бандитът, който се опитваше да хване стария Торит, получи остър лакът в корема. Друг размаха нож към Грима. Тя го улови за китката. Ножът падна от ръката му и той се пльосна на колене с патетично бълбукане.

Масклин се наведе, сграби с една ръка главатаря за ризата и го вдигна така, че онзи да го гледа в очите.

— Не съм сигурен, че напълно разбираме този обичай — каза той. — Но номите не трябва да удрят други номи, не мислиш ли?

— Аха-ха-ха — отвърна нервно главатарят.

— Та мисля, че е време да си обираш крушите, а?…

Масклин го пусна. Бандитът се повъртя на пода в търсене на ножа си, пак се усмихна нервно на Масклин и си плю на петите. Останалите бандити забързаха подире му, или поне закуцукаха усърдно.

Масклин се обърна към Доркас, който се тресеше от смях.

— Е — рече той, — та за какво беше всичко това?

Доркас се подпря на една стена.

— Ама ти наистина не знаеш, така ли?

— Не — търпеливо рече Масклин. — Нали затова те питам.

— Кланът Бельо са бандити. Те вземат неща, които не са техни. Крият се в отдела Дамско Бельо, но не си струва да ги измъкваш оттам — обясни Доркас. — Обикновено гледат да те сплашат и толкоз. Всъщност са само една дребна неприятност.

— Тоя защо си държеше ножа между зъбите? — попита Грима.

— Предполага се, че така ще изглежда едни пълен непукист, да речем.

— Мисля, че така изглежда нелепо. — Грима, както винаги, си беше пряма.

— Ще ми усети опакото на ръката, ако се върне пак — обади се баба Моркий.

— Те едва ли ще се върнат. Всъщност мисля, че са малко стреснати, задето някой ги е ударил. — Доркас се засмя. — Вижте какво, наистина нямам търпение да видя какъв ефект ще имате всичките върху Абата. Не мисля, че някога сме виждали такива като вас. Вие ще сте като… като… абе как се казваше онова, дето казвате, че навън е пълно с него?

— Свеж въздух? — предположи Масклин.

— Точно така. Свеж въздух.

И тъй, те вече бяха стигнали при Канцелариите.

„Вървете си Навънка, или идете при Канцелариите“ — бе казал херцогът. Искаше да каже, че не вижда кой знае каква разлика между двете. Нямаше съмнение, че и другите видни фамилии не вярват на Канцелариите, за които се смяташе, че притежават странни, ужасяващи сили.

Та нали можеха да четат и пишат! Всеки, който може да ти разясни какво казва някакво си парче хартия, би следвало да е странен.