Мери Пътни: Ангелът мошеник

Единственото приемливо обяснение, което можеше да си даде, беше, че баща й е бил убит. Но защо някой ще иска да убива очарователния и напълно беззащитен Макс? Обичайните мотиви за убийство са грабеж или страст. Максимус Колинс нямаше пукнато пени, тъй че обирът отпадаше като мотив. Луда ревност й се струваше още по-невероятна. Баща й никога не се беше проявявал като кой знае какъв донжуан, пък и толкова отдавна беше напуснал Англия, че обектите на някогашните му увлечения едва ли бяха още на този свят.

Лейди Колингууд беше споменала и някакво наследство. Бащата на Максимус го беше лишил от наследство, но може би далечен роднина му е завещал нещо и са го убили, за да му попречат да предяви правата си. Ако е така, значи ли това, че като негова наследничка сега и тя, Макси, е в опасност?

При тази мисъл Макси поклати недоверчиво глава. Такива неща се случват само в романите, но не и в действителния живот.

Дали пък Макс не се е добрал по нечестен начин до някакви пари и затова са го убили? Вечерта преди да замине за Лондон, той твърдо беше заявил, че на финансовите им затруднения скоро ще им се види краят. Любимата му дъщеря скоро щяла да стане същинска лейди, да получи чудесния живот и достойния съпруг, които заслужава. Но той и друг път беше заявявал същото, а Макси го приемаше със смях и с уверението, че е много доволна от сегашния си живот.

Беше трудно да си представи човек, че Макс се е сдобил по законен път с голяма сума пари. За съжаление по-вероятно беше да си е послужил с нелегитимни методи. Тя много обичаше баща си, но беше наясно и със слабостите му. Дали пък не е разполагал с изобличаваща информация за някой стар съученик и не е заплашил, че ще я разкрие. На човек, притиснат по този начин, може да му се е видяло по-просто да убие изнудвача, вместо да му плаща. Рискът не би бил твърде голям, защото никой нямаше да съжалява за изчезването на един беден нехранимайко.

Освен неговата дъщеря, разбира се.

Но кого ли е могъл да изнудва баща й? Своя брат? Но семейни тайни се разкриват най-лесно.

Макси сви така силно юмруци, че ноктите й се забиха в дланите. Не можеше да изключи възможността при известни обстоятелства лорд Колинс да е убил брат си. Онзи твърде съмнителен мъж от Лондон дали не е бил наемен убиец?

Трябваше да се махне още днес, още щом семейството заспи. Но нямаше да се прибере тихо и мирно в Бостън, във всеки случай не преди да открие в Лондон истината за смъртта на баща си.

Братята закусваха мълчаливо, само от време на време прошумоляваше вестник. Тъй като новините бяха не само скучни, но и стари няколко дена, маркиз Уолвърхемптън предпочете да наблюдава брат си над страниците на „Таймс“.

В детството петгодишната разлика помежду им издигаше преграда между тях. Гайлс беше винаги по-големият брат. Сега се надяваше, че през зимните месеци ще станат истински приятели.

Надеждите му се оказаха напразни. Наистина, по време на първата си вечер в Уолвърхемптън Робин разказа нещичко, но после отново се затвори в себе си. Беше съвършен гост — готов по всяко време и за разговор, и за мълчание, при случай не отказваше и посещение на учтивост при някой съсед. Но зад фасадата на остроумен и драговолен събеседник криеше истинските си чувства и мисли.

Всичко това нямаше да е кой знае колко тревожно, ако Гайлс не знаеше, че подобно държане противоречи напълно на природата на неговия брат. Жизнерадостта, толкова присъща на предишния Робин, беше изчезнала. Гайлс сварваше твърде често брат си втренчен в нищото. Маркизът се питаше дали причината не е в сегашната херцогиня на Кандовър или имаше други, които не беше толкова лесно да се отгатнат. Той сложи със замислена въздишка „Таймс“ на масата.

— Имаш ли вече планове за днес?

Робин трепна.

— Може би ще е добре да се поразходя през горите на запад. В тази част на имението още не съм бил.

— Трудно ми е да повярвам, че водиш толкова спокоен живот — каза Гайлс с пълното съзнание, че гласът му звучи прекалено сърдечно. — Понякога се боя, че можеш чисто и просто да изчезнеш.

Брат му се засмя.

— Ако се случи, не се тревожи. Би означавало само, че съм открил нещо интересно. Група цигани например, с които е трябвало на всяка цена на потегля на път.

Гайлс щеше да е очарован, ако брат му намери нещо толкова интересно, та да го подтикне към непредвидими постъпки. Той стана.

— Имам разговор с кмета, който сигурно ще ми отнеме целия ден. Тъй че ще се видим на вечеря. Искам да кажа, ако не срещнеш цигански катун.