Мери Пътни: Ангелът мошеник

После Макси се завъртя на пети и изтича към къщата с високо вдигната глава. Беше глупаво от нейна страна да позволи на Порша да я накара да изгуби самообладание, но изпитваше безспорно и някакво задоволство.

Спретнато облечена и с коса прибрана на кок на тила, Макси вдигна ръка да почука на вратата на кабинета на чичо си, когато отвътре долетя острият глас на лейди Колингууд.

— Нима онзи ужасен човек заслужаваше да му платиш толкова много?

— Да, заслужава. Симънс може да няма обноски, но той отстрани така умело неприятностите около Макс, че останах доволен.

Последваха няколко неясни думи, а после чичо й заключи:

— Поне съм сигурен, че никой няма да разбере как е починал брат ми.

Макси се вцепени. Баща й и преди беше страдал от спазми в гърдите, затова не се изненада много, когато той умря в Лондон. Тялото му беше пренесено в Дюрам и погребано с подобаващо достойнство в семейната гробница. Поне досега не бе имала никакво основание да предположи, че баща й не е умрял от естествена смърт.

С разтуптяно сърце се увери, че никой не я гледа и притисна ухо към дъбовата врата.

— Бъди сигурен, че брат ти ще ни създава и в смъртта си не по-малко проблеми, отколкото приживе. Колко жалко, че не си остана в Америка — забеляза леля й Олтиа. — Въпросът за наследството ще е същинска катастрофа, а какво ли ще стане, ако Максима разбере от какво всъщност е починал баща й?

— Въпросът със завещанието е почти изяснен, а тя никога няма да научи истината за баща си. Погрижил съм се за това.

— Мога само да се надявам, че имаш право, защото, ако тя разбере, фитилът ще пламне — заяви ядосано лейди Колингууд. — Малката дивачка не е глупава.

— Щеше ли да си настроена толкова враждебно към Макси, ако дъщерите ни бяха хубави като нея? — попита сподавено чичо й.

Последва възмутено мълчание, а после съпругата му избухна:

— Какво си въобразяваш? Наистина ли мислиш, че бих желала дъщерите ми да изглеждат като Максима. Те са благовъзпитани млади английски дами, а не тъмнокожи малки дивачки.

— Благовъзпитани може и да са, но никой няма да им обърне внимание, ако братовчедка им е в същата стая.

— Мъжете реагират на нея като жребци на буйна кобила. Подобно внимание не си пожелава никоя истинска лейди — изсъска лейди Колингууд. — Никога няма да проумея как брат ти е могъл да падне толкова ниско, та да се ожени за индианка. В случай че наистина се е оженил официално за това същество. Как е могъл да домъкне в дома си такава дивачка и такъв мелез!

— Престани! — извика гневно съпругът й. — Макс може да беше непрокопсаник, но беше от рода Колинс, а Максима е негова дъщеря. Освен това не мога да открия в нея никакви недостатъци — нито в държането й, нито в цялото й същество. А по отношение на тебе и Порша се държи дори много по-подчертано като дама, отколкото може да се каже за вас двете.

— Преди не повече от час тя е заплашила Порша с лък и стрела. Живея в непрекъснат страх да не изгуби самообладание и да не ни убие всички в леглата ни. Ако не направиш необходимото да изчезне оттук, ще го направя аз.

— Хайде, прояви поне малко търпение. Другата пролет, щом свърши траурът, ще я въведем в лондонското общество. Тогава и Розалинд ще е достатъчно пораснала, та ще можем да представим едновременно и трите момичета. С нейната външност за Максима сигурно няма да е трудно да си намери подходящ съпруг.

При представата за сезон в Лондон, Макси неволно се сви, но следващите думи на леля й я уязвиха още по-дълбоко.

— Просто не виждам как ще ме принудиш да й помогна да дебютира заедно с нашите дъщери — изстена лейди Колингууд. — Просто е невъзможно!

— И все пак аз го очаквам от теб. И няма нищо невъзможно трите братовчедки да бъдат представени заедно.

— Но ние не можем да я задържим още цяла година при нас — заяви рязко съпругата му. — Маркъс скоро ще се върне от пътуването си из Европа и ти много добре знаеш колко лесно е да му се повлияе. Или искаш да рискуваш твоят син да се заплесне по племенницата ти? Готов ли си да приемеш тази малка дивачка като своя снаха?

След дълго мълчание съпругът й каза колебливо:

— Ех, тя не е непременно партията, за която си мечтая за него.

Лейди Колингууд отвърна нещо, което Макси вече не можа да разбере.

Но и така беше чула предостатъчно. Усети, че мъчително й се повдига, прибра се безшумно в стаята си, хвърли се отчаяна на леглото и се опита да придаде някакъв смисъл на чутото.

То будеше преди всичко подозрението, че баща й не е починал от естествена смърт. Но как е умрял? При злополука или от ръката на пладнешки разбойник? Да, но и в двата случая не би имало причина това да се крие. Възможно ли беше Макс да е умрял в леглото на някоя проститутка? От една страна, невъзможно, но от друга, не беше и чак толкова ужасен скандал, та да бъдат оправдани драстичните мерки това да се прикрие.