Мери Пътни: Розата и херцога

Изтощението, което се бе носило над херцога, се спусна и го обгърна като тежка лондонска мъгла. Той се завъртя на една страна и дръпна ръката на съпругата си, за да я накара да седне на леглото.

— О, Розалинд — прошепна той. Искаше да й каже колко много я обича, но бе изразходвал силите си докрай. — Роза…

С блеснали от сълзи очи, младата жена се изтегна до него върху завивките и го прегърна, като притисна главата му към гърдите си.

— Спи, любов моя — промърмори тя. — Спи и оздравявай.

Стивън въздъхна доволно, отпусна се в благословията на нейната прегръдка и се остави мракът да го обгърне.

Младата жена се събуди, когато Стивън я целуна под ухото. Отвори очи и му се усмихна лъчезарно. Беше сутрин, стаята беше залята от светлина и двамата лежаха лице в лице, увили ръце един около друг като бръшлян. Веднага щом видя изражението му, тя разбра, че бягството му от долината на смъртта не беше сън. Той наистина щеше да живее. Щеше да живее.

— Няма да питам дали си спал добре — промълви мързеливо тя, — защото мисля, че не помръдна дори веднъж през цялата нощ.

— Вероятно не. — Той погали нежно гърдите й. — Като стана дума за спане, как се озова в тази нощница? Може би си я носила снощи по време на цялата драма и аз съм пропуснал да забележа?

Розалинд се усмихна.

— По някое време през нощта станах и се преоблякох, но ти така и не помръдна.

— Нямаше да усетя, дори да бе марширувал цял полк край леглото ми. Затова пък не съм спал така добре от месеци. — Стисна няколко пъти ръце в юмруци. — Вече се чувствам по-добре. Безчувствеността в дланите и стъпалата ми намалява, а болката в стомаха е почти поносима.

— Прекрасно! — Младата жена се протегна радостно. — Толкова съм щастлива, че бих подскачала като малко момиченце, ако не беше толкова по-хубаво да си остана в леглото. Ти трябва да си дори още по-щастлив.

— Странно, снощи, когато научих, че няма да умра, се чувствах… някак си вцепенен. Изглежда така бях свикнал с перспективата за предстоящата смърт, че ми беше нужно известно време, докато приема идеята за продължаването на живота ми. — Усмихна се широко. — Тази сутрин положението е съвсем различно. Вече не се страхувам от смъртта, а съм невероятно щастлив, че още не е настъпил моментът да напусна тази земна суета. — Прокара бавно длан по едната страна на тялото й, от рамото до бедрото. — Промяната в перспективата обаче означава, че ще трябва да преосмислим брака си.

Тя го изгледа, усещайки, че сърцето й се превръща в буца лед.

— Какво имаш предвид?

— Ако си спомняш, когато ти направих предложение, аз наблегнах на факта, че дори да не си подхождаме, не рискуваш нищо, тъй като няма да ти досаждам повече от няколко месеца. По твоите думи щяхме да вземем само каймака от брачния живот. — Ръката му се спря върху бедрото й, затопляйки кожата й през тънкия плат на нощницата. — Сега се оказва, че си се свързала с мен завинаги, което означава не само каймак, а и мляко, сирене и други земни неща.

— Негодник такъв! — извика тя, когато сърцето й започна да бие отново. — Трябваше да те съборя от леглото. А аз си помислих, че искаш да се отървеш от мен, за да си намериш някоя по-подходяща съпруга.

Херцогът я изгледа почти стреснато.

— Като изключим факта, че е почти невъзможно да се отървеш от една съпруга, дори да искаш, а аз определено не желая такова нещо, каква жена би била по-подходяща от теб?

След като вече бе заговорила, трябваше да продължи.

— Ами такава, която да прилича повече на Луиза. — Преглътна с усилие. — Съпруга, която би могъл да обичаш.

След като помълча известно време, Стивън заяви почти тържествено:

— Аз не обичах Луиза, нито пък тя ме е обичала. Всъщност бракът ни не бе щастлив въпреки усилията ни да се получи нещо.

— Май… изглежда съм изтълкувала неправилно думите и мълчанието ти за първия ти брак — отвърна изненадано Розалинд. — Мислех, че си я обичал страшно много и никоя друга жена не би могла да бъде за теб нещо повече от партньорка в леглото.

— Мислиш, че гледам на теб само като на партньорка в леглото? Дължа на Джордж Блакмър и на долината на смъртната сянка дори повече, отколкото смятах. — Приглади назад разпилените по лицето й коси. — Понеже съм Кениън, според мен любовта не беше част от света, докато не ми се яви онзи сън или посещение от небето, или каквото беше там. Тогава осъзнах, че любовта е същината на съществуването. — Очите му потъмняха, толкова бяха силни чувствата му. — Пожелах те в мига, в който те видях. Харесах те, още щом заговорихме, и разбрах, че трябва да те задържа, щом станахме интимни. Но едва когато се приближих до смъртта и достигнах състояние, в което не можех да изпитвам повече никакво желание, си дадох сметка колко много означаваш за мен. — Протегна се и я целуна с безкрайна нежност. — Обичам тялото ти, обичам ума ти, обичам душата ти. Не бях в състояние да ти го кажа по-рано, затова сега го изричам. Обичам те, Розалинд. Никога досега не съм го казвал на друга жена.