Мери Пътни: Дивачката

След като лекарят напусна къщата, Кайл се качи на горния етаж. Дебелият килим, покриващ дървените стъпала, заглушаваше стъпките му. Колко пъти с трепет в сърцето бе минавал оттук? Вече не помнеше. Още в първия миг, в който бе пристъпил прага на малката елегантна къща, разбра, че е идеалната за нея. Тя също го бе уверила, че е очарована и че би искала завинаги да остане в този дом.

Преди да влезе, Кайл тихо почука. Констанца лежеше на канапето, осеяно с малки възглавнички. Безпощадно ярката светлина безжалостно разбулваше поразеното от болестта лице и белите кичури. Ала усмивката й все още бе най-прекрасната на света.

— Милорд, радвам се да ви видя — изрече тя с ниския си чувствен глас.

Той я целуна по челото, настани се на креслото до канапето и взе ръката й. Стори му се удивително крехка, само кожа и кости.

— Имам изненада за теб, Констанца. Успях да наема яхта. В понеделник отплаваме за Испания. Ще бъдеш настанена в капитанската каюта.

Тя ахна удивено:

— Наистина ли? Но ти имаш толкова много задължения! Не можеш да отложиш и пътуването си в Шропшир…

— Брат ми ще се погрижи.

— Брат ти? — Очите й се разшириха от изумление. — Не знаех, че имаш брат.

Кайл съзнателно бе избягвал да споменава за Доминик, но повече не бе възможно да премълчава.

— Ние сме близнаци.

— Un hermano gemelo? Близнак? — повтори тя, удивена и заинтригувана, както обикновено се чувстват хората, когато се натъкнат на близнаци. — Приличате ли си?

— Като две капки вода.

Констанца тихо се засмя.

— Двама красавци! Умът ми не може да го побере!

Може би тъкмо заради това Кайл не бе споменавал нито ума за Доминик. Темпераментният му и чаровен брат винаги с лекота печелеше възхищението на жените.

— Само лицата ни са еднакви. По характер сме съвсем различни.

Въодушевлението й угасна. Изгледа го проницателно с черните си очи, които сякаш проникваха до най-съкровените кътчета на душата му.

— Разказвал си ми за баща си, за по-малката си сестра, за майка си, светла й памет, но никога не си споменавал нито дума за брат си. Защо, Кайл?

— Той не е част от живота ми. Не се виждаме. — Смутен от настойчивия й поглед, Кайл добави приглушено: — Доминик винаги е бил непокорен и безотговорен.

— Но въпреки това сега ти помага?

— Срещу солидно възнаграждение — сухо отвърна Кайл.

Констанца затаи дъх.

— Да не би да искаш да се представи за теб? Не е това, нали, querido 2 2 Любим, обичан, желан (исп.) — Б.пр. ?

Кайл мислено изруга. Нямаше никакво намерение да я посвещава в плановете си, ала бе трудно да се скрие каквото и да било от нея. Тя бе изключително умна и проницателна жена. Не желаеше обаче повече да обсъжда брат си, затова побърза да смени темата:

— Ще кажа на Тереза да опакова багажа ти. Нямаме много време.

Констанца притвори за миг очи. Болезнен спазъм помрачи изящното й лице.

— Не — прошепна тя. — Нямам много време.

Струваше му много усилия, за да запази спокойни си тон:

— Ще те отведа в родината ти. Обещах ти го.

— Не смятах, че говориш сериозно. Един млад лорд да си направи труда да придружи остарялата си любовница… Това е немислимо! — Избърса сълзите си. — Diablo 3 3 Дявол да го вземе (исп.). — Б.пр. ! Станала съм непоносима ревла! Как бих могла да искам толкова много от теб, mi corazon 4 4 Сърце мое (исп.). — Б.пр. ?

Тя така и не осъзна колко много означаваше за него. Констанца де ла Торес бе невръстна девойка, когато войната 5 5 Войната между Англия и Испания по време на Империята (1807–1812). — Б.пр. я бе изтръгнала от родния й дом, за да я запокити в далечна и чужда страна. Бе оцеляла благодарение на единственото средство за препитание, достъпно за младите, хубави и самотни жени. По-късно бе заминала за Англия с някакъв британски офицер като негова метреса. После връзката им приключила, а Констанца станала една от известните лондонски куртизанки, известна с прякора Ла Палома. Гълъбицата.

Когато се срещнаха за пръв път, бе почти два пъти по-възрастна от Кайл. Още щом я зърна в ложата й в операта, осемнадесетгодишният юноша, все още девствен, бе запленен не само от тъмната й екзотична красота. Успя да убеди един свой приятел да го представи и мигом я покани на вечеря след представлението.

Макар че се опита да се държи като обигран светски лъв, не успя да я заблуди. Тя обаче прикри умело развеселеното си любопитство и го прие в обятията си. Щедрите й ласки го накараха да се почувства като истински мъж.